Случилото се с гласуваната поправка е логично продължение, неизбежен етап в еволюцията на управленския модел - реинкарнация на върхушката у нас и усилията и да направи национален капитализъм, като ни изолира от глобалните процеси и запази Бълария за родните олигарси и номеклатура.
Това не е новост, опитваха го с групировката Г-13, когато ашладисаха "див капитилизъм" върху подложката на не по-малко див и фалшив национализъм, като заявиха на всеослушание, че България е само за български капиталисти, запазена територия за бизнесмени, членове на висшата номенклатура на Българската Комунистическа Партия.
Апогеят беше при управлението на правителството на Беров, което бе наречено правителство на Мултигруп. Нямаше граница на апетитите им - искаха всичко и веднага. Както е сега. Помните ли, Мултигруп искаше да влезе в бизнеса с Русия, с природния газ, да изгради паралелна държава, която да контролира развитието на икономиката и политиката, независимо от изборния процес. Който и да дойде на власт, трябва да се съобразява със силата и ресурсите на задкулисието.
Знаете как завършиха тогава тези опити. Разпад на държавата, който беше ускорен от правителството на Жан Виденов, който сам беше свален от групировката на Луканов. За да прикрият следите си, те провокираха втора национална катастрофа на прехода.
Правителството на ОДС също се задържа само един мандат и беше свалено от поредния ич проект "Сакскобурготски". Именно защото правителството на ОДС започна да се изплъзва от контрола на кукловодите.
Въпросът е защо същите хора, които могат да свалят когато си искат, оставиха на власт ГЕРБ и Борисов, които са по-близко до живковия клан, вече близо десет години. Отговорът е еднозначен, това правителство напълно ги устройва.
Поправката "Пеевски - Домусчиев" е символ на наглостта, на проказата, на степента на путинизация на политическата и стопанска власт у нас.
Забележете,
Волен Сидеров, фронтмена на Кремъл у нас и "говорител" на патриотичните проекти, дори не смята за нужно да аргументира, още по-малко крие мотивите за законодателните си инициативи в полза на "фундамента" на Борисово-Пеевското управление - тримата олигарси - Домусчиев, Златев и Божков. Зад тях стоят работодателски организации и профсъюзи, политически партии. Но най-вече прокуратурата, която с целеви разследвания и атаки, може да вкара в пътя всеки дисидентсващ бизнесмен. Или почти всеки.
Нито един от посочените олигарси, не е толкова самостоятелен колкото му се иска, защото постоянно е обект на политика на моркова и тоягата. Изглежда Лукановия клан, основната част от който е представен в БСП и Радев, започва да негодува и търси реванш и място във властта. Да не забравяме и самостоятелната роля на ДС върхушката, която има своите представители и в двата клана.
2018 година силно напомня на 1995 година. Хората на Мултигруп-ДС /Пеевски/ и живковите хора - Борисов, много искат отново да вземат връх и поемат контрола върху бизнеса с природния газ, върху горивата и изобщо върху цялата енергетика. За това скоро ще видите и безпрецедентна атака срещу Овергаз, това е основна амбиция на Пеевски, но другите двама в триадата - Златев и Божков също не са безразлични.
Нито един от олигарсите на властта не би оцелял в нормална пазарна икономика, защото единствения вид конкуренция, на която са способни, е конкуренцията за вниманието на кукловодите. Помните опитите на Васил Божков в инфраструктурата - тотален провал. Именно защото не успя да изпълни спечелените държавни поръчки, та се наложи да бъде спасяван. Сегашният му модел с хазарта, в който той споделя ползите с Пеевски, е класически и почти безрисков, доколкото тотално и изцяло зависи от бездействието на Комисията по хазарта, на КЗК и на Комисията по електронните медии, които отказват да приложат строго закона и ограниченията върху рекламата на хазарт.
Ако скритите и открити реклами на хазарта изчезнат от българския ефир, от футболното първенство, от рекламните табла и т.н. смятайте, че бизнесът се е сринал.
Да бъдеш олигарх не е никак лесно - за да останеш "на вода" трябва постоянно да намираш относително легални начини за извеждане на значителни кешови потоци от фирмите, които са нужни за смазване на механизма на властта. На практика няма компания, която да работи в публичния сектор, която да няма специални екипи от хора, които да се занимават само с логистиката на взаимоотношенията с властта преди и след спечелване на държавни поръчки.
Да не мислите, че господин Домусчиев не разбира, че прокуратурата съвсем не случайно започна разследване срещу неговите фирми, докато се синхронизира натиска от Пеевски за споделяне на ползите от лобистката операция с приватизационните поправки? Въпреки че е олигарх мълчи, дори се потопи за медиите, защото си дава ясна сметка, че всяка част на неговия бизнес, е под контрола на надзорниците - кукловодите. Днес е олигарх, утре е Цветан Василев в Белград.
Една част от крупните бизнесмени у нас, направиха опит да се измъкнат от България и да диверсифицират своя бизнес. Малцина успяха, защото бизнес уменията им са специфични, изискват постоянен приток на публични средства.
Повечето от тях обаче съзнават, че силата им е в България, в умението да купуват политици на принципа "cash and vote", "плати и гласувай".
Нито едно от разпознаваеми лица на управляващата коалиция в Парламента не се интересува от принципите и стандартите на законодателния процес при приемане на приватизационните поправки, необходимостта от оценка на въздействие, включително на правната състоятелност, защото този закон предполага ретроактивно действие, а тове е противоконституционно. Да не говорим за оценка на възможните последствията, доколкото щетите са далеч извън приватизационните казуси на Пеевски и Домусчиев. Не се лъжете, лидерът на КРИБ не разполага с властта да строи Парламента в една редица и да пробута "на сила" приватизационните поправки. С такава разполага само Пеевски, но на корпулентният не му трябва много да изпъква на преден план, за това Домусчиев приема доброволно ролята на гръмоотвод.
По степен на арогатност този законодателен акт напомня, дори надвишава прекия си аналог - Станишевия поклон пред Корпулентния, когато го предложи за шеф на ДАНС.
Факт е, че действието на поправките "Пеевски-Домусчиев" неминуемо ще се разстростре върху други сделки и сумарния негативен ефект за републиканския бюджет може да се измери със стотици милиони лева непостъпили приходи. Във време, в което се бият храбро в гърдите, че изветляват икономиката, че увеличават приходите от контрабанда, без да има нито един обвинен или осъден?!
Не е толкова сложно за разбиране - моделът е подчинен на две групи кукловоди - политиците от корпорациите-партии и олигарсите, които разпределят кешовите потоци към различните клонове на властта - законодателната, изпълнителна и съдебна.
Пирамидата на властта става все по-остра, от горе все по-малко хора има реален достъп и влияние върху решенията, а от долу расте масата от "недоволни" и в правителство, и в парламент, и в медии и в съдебна власт.
Това е класическото определение за "революционна ситуация".
Това не е новост, опитваха го с групировката Г-13, когато ашладисаха "див капитилизъм" върху подложката на не по-малко див и фалшив национализъм, като заявиха на всеослушание, че България е само за български капиталисти, запазена територия за бизнесмени, членове на висшата номенклатура на Българската Комунистическа Партия.
Апогеят беше при управлението на правителството на Беров, което бе наречено правителство на Мултигруп. Нямаше граница на апетитите им - искаха всичко и веднага. Както е сега. Помните ли, Мултигруп искаше да влезе в бизнеса с Русия, с природния газ, да изгради паралелна държава, която да контролира развитието на икономиката и политиката, независимо от изборния процес. Който и да дойде на власт, трябва да се съобразява със силата и ресурсите на задкулисието.
Знаете как завършиха тогава тези опити. Разпад на държавата, който беше ускорен от правителството на Жан Виденов, който сам беше свален от групировката на Луканов. За да прикрият следите си, те провокираха втора национална катастрофа на прехода.
Правителството на ОДС също се задържа само един мандат и беше свалено от поредния ич проект "Сакскобурготски". Именно защото правителството на ОДС започна да се изплъзва от контрола на кукловодите.
Въпросът е защо същите хора, които могат да свалят когато си искат, оставиха на власт ГЕРБ и Борисов, които са по-близко до живковия клан, вече близо десет години. Отговорът е еднозначен, това правителство напълно ги устройва.
Поправката "Пеевски - Домусчиев" е символ на наглостта, на проказата, на степента на путинизация на политическата и стопанска власт у нас.
Забележете,
Волен Сидеров, фронтмена на Кремъл у нас и "говорител" на патриотичните проекти, дори не смята за нужно да аргументира, още по-малко крие мотивите за законодателните си инициативи в полза на "фундамента" на Борисово-Пеевското управление - тримата олигарси - Домусчиев, Златев и Божков. Зад тях стоят работодателски организации и профсъюзи, политически партии. Но най-вече прокуратурата, която с целеви разследвания и атаки, може да вкара в пътя всеки дисидентсващ бизнесмен. Или почти всеки.
Нито един от посочените олигарси, не е толкова самостоятелен колкото му се иска, защото постоянно е обект на политика на моркова и тоягата. Изглежда Лукановия клан, основната част от който е представен в БСП и Радев, започва да негодува и търси реванш и място във властта. Да не забравяме и самостоятелната роля на ДС върхушката, която има своите представители и в двата клана.
2018 година силно напомня на 1995 година. Хората на Мултигруп-ДС /Пеевски/ и живковите хора - Борисов, много искат отново да вземат връх и поемат контрола върху бизнеса с природния газ, върху горивата и изобщо върху цялата енергетика. За това скоро ще видите и безпрецедентна атака срещу Овергаз, това е основна амбиция на Пеевски, но другите двама в триадата - Златев и Божков също не са безразлични.
Нито един от олигарсите на властта не би оцелял в нормална пазарна икономика, защото единствения вид конкуренция, на която са способни, е конкуренцията за вниманието на кукловодите. Помните опитите на Васил Божков в инфраструктурата - тотален провал. Именно защото не успя да изпълни спечелените държавни поръчки, та се наложи да бъде спасяван. Сегашният му модел с хазарта, в който той споделя ползите с Пеевски, е класически и почти безрисков, доколкото тотално и изцяло зависи от бездействието на Комисията по хазарта, на КЗК и на Комисията по електронните медии, които отказват да приложат строго закона и ограниченията върху рекламата на хазарт.
Ако скритите и открити реклами на хазарта изчезнат от българския ефир, от футболното първенство, от рекламните табла и т.н. смятайте, че бизнесът се е сринал.
Да бъдеш олигарх не е никак лесно - за да останеш "на вода" трябва постоянно да намираш относително легални начини за извеждане на значителни кешови потоци от фирмите, които са нужни за смазване на механизма на властта. На практика няма компания, която да работи в публичния сектор, която да няма специални екипи от хора, които да се занимават само с логистиката на взаимоотношенията с властта преди и след спечелване на държавни поръчки.
Да не мислите, че господин Домусчиев не разбира, че прокуратурата съвсем не случайно започна разследване срещу неговите фирми, докато се синхронизира натиска от Пеевски за споделяне на ползите от лобистката операция с приватизационните поправки? Въпреки че е олигарх мълчи, дори се потопи за медиите, защото си дава ясна сметка, че всяка част на неговия бизнес, е под контрола на надзорниците - кукловодите. Днес е олигарх, утре е Цветан Василев в Белград.
Една част от крупните бизнесмени у нас, направиха опит да се измъкнат от България и да диверсифицират своя бизнес. Малцина успяха, защото бизнес уменията им са специфични, изискват постоянен приток на публични средства.
Повечето от тях обаче съзнават, че силата им е в България, в умението да купуват политици на принципа "cash and vote", "плати и гласувай".
Нито едно от разпознаваеми лица на управляващата коалиция в Парламента не се интересува от принципите и стандартите на законодателния процес при приемане на приватизационните поправки, необходимостта от оценка на въздействие, включително на правната състоятелност, защото този закон предполага ретроактивно действие, а тове е противоконституционно. Да не говорим за оценка на възможните последствията, доколкото щетите са далеч извън приватизационните казуси на Пеевски и Домусчиев. Не се лъжете, лидерът на КРИБ не разполага с властта да строи Парламента в една редица и да пробута "на сила" приватизационните поправки. С такава разполага само Пеевски, но на корпулентният не му трябва много да изпъква на преден план, за това Домусчиев приема доброволно ролята на гръмоотвод.
По степен на арогатност този законодателен акт напомня, дори надвишава прекия си аналог - Станишевия поклон пред Корпулентния, когато го предложи за шеф на ДАНС.
Факт е, че действието на поправките "Пеевски-Домусчиев" неминуемо ще се разстростре върху други сделки и сумарния негативен ефект за републиканския бюджет може да се измери със стотици милиони лева непостъпили приходи. Във време, в което се бият храбро в гърдите, че изветляват икономиката, че увеличават приходите от контрабанда, без да има нито един обвинен или осъден?!
Не е толкова сложно за разбиране - моделът е подчинен на две групи кукловоди - политиците от корпорациите-партии и олигарсите, които разпределят кешовите потоци към различните клонове на властта - законодателната, изпълнителна и съдебна.
Пирамидата на властта става все по-остра, от горе все по-малко хора има реален достъп и влияние върху решенията, а от долу расте масата от "недоволни" и в правителство, и в парламент, и в медии и в съдебна власт.
Това е класическото определение за "революционна ситуация".
Comments
Post a Comment