За фалшивото или по-скоро за втория план в българската политическа действитеност.
Националистите, пардон патриотите, са с "двойно дъно". Фалшиви борци с исляма у нас. ДПС срещу Ердоган ?! ГЕРБ са ОК, с "приятеля" Ердоган, светските турци и партиите им у нас ли са лошите?
Националистите, пардон патриотите, са с "двойно дъно". Фалшиви борци с исляма у нас. ДПС срещу Ердоган ?! ГЕРБ са ОК, с "приятеля" Ердоган, светските турци и партиите им у нас ли са лошите?
Едно от обещанията на тази коалиция при идването и на власт, беше да прекъсне каналите за влияние на режима на Ердоган през финансирането на институции на ислямското вероизповедание. Вече знаем, че 25% от имащите право да гласуват турски граждани са гласували за Ердоган - ето ви нов канал за влияние. Лошата вест е, че този процент, в сравнение с предишни години, расте и за това спомага и политиката на българското правителство. Добрата е, че по-голяма част остават привърженици на светския ислям и на Кемал Ататюрк и абсолютния им брой не може да се съизмерва с броя на българските турци..
Пиша за тези работи, защото има много неизговорени неща у нас по темата.
Досегашният модел за блокиране на влиянието на ислямистите от Турция у нас минаваше през през ДПС и Доган. Официалната версия за това, че той има нужда от охрана бе опасността от покушение инспирирано от близки или симпатизанти на Ердоган, които смятат че той им пречи да овладеят българските турци.
Българската номенклатура и ДС продължават да се гордеят, че са намерили противодействие на великотурските амбиции у нас през "щита" Доган. Схемата не е сложна и в нея има някаква логика, без задължително да има морал - държавата подпомага ДПС да набере финансова мощ по всякакъв възможен начин, осигуря абонамент за властта, достъп до публичен ресурс и защита от преследване, срещу това владетелят на сараите осигуря защита от ислямистите в Турция и Ердоган.
Проблемът, според тях, настъпва когато Доган не е на власт, и когато Борисов става приятел с Ердоган се обвързва в сложна система от връзки, извън политиката или по-скоро политика през бизнес. Тъй като произхожда от тези среди, Борисов предложи своя алтернатива, в която взаимодейства с Пеевски /заради парите, с които се финансира ДПС/ и паралелно с това разви самостоятелно бизнес "балансиране" с Ердоган. Това не е негова инвенция, просто се знае, че единствената стабилна връзка с новия турски силен минава задължително през бизнес за антуража му.
Погледнато от днешна дата, тази схема за справяне със заплахата от трансграничен пренос на радикален ислям у нас, вероятно не е нито безспорен, още по-малко ефективен и устойчив модел за справяне със заплаха от ислямизирана и загърбила светския си вектор Турция. Факт е, че към настоящия момент е валиден вариант, максимумът, на който е способна БКП и ДС в различните им текущи производни - партии и служби.
Слез изборите в Турция, облаците се сгъстяват, и дебатът как да се неутрализира заплахата от нови пикове на неосманизма, трябва да се отвори отново. Ако някой си мисли, че султан Ердоган и турските ислямисти няма да се опитат разширят периметъра на своето влияние през исляма и у нас и на Балканите /където ще се конкурират с ЕС/, дълбоко се лъже.
Помислете доколко действията на българското правителство, в което доминират т.н. патриоти, избрани на власт за да защитават Патриата, могат да се счетат за адекватни при тази обстановка и при умишленото скъсяване на дистанцията с източника на заплахата, без буфери. В условията на ентропия и среда с непрогнозируем и растящ риск, вместо да поддържаме здравословна санитарната дистанция от режим, върху когото нямаме влияние и контрол, ние връщаме опоненти на властта с надеждата да омилостивим Султана. Вижте как се държат Гърция и Австрия и ще разберете разликата.
Светските турци у нас изглежда правят повече за националната ни сигуност, с това, че гласуват против и критикуват Ердоган, отколкото висшите ни политици с тяхната фиксация върху доверителни бизнес отношения с всесилния турски президент.
За поддържането на привилегированите си връзки в Турция, българският премиер е готов да прегази закони и елементарни бариери на разума, включително алармите на инстинкта за самосъхранение. Печели се нещо малко в тактически план, но си отваря огромни зони на нова уязвимост. Да се предават опоненти на Ердоган, които са намерили убежище у нас, против решения на съда, извън процедури, е не само престъпна, но и глупава политика. Само усилва апетита на текущите турски управници.. Прегазват са вековни традиции и заветите на Апостола да даваме подслон и защита на преследваните, щом стъпят на българска територия. Евреи, арменци, гърци, турци, руснаци, сърби, сирийци и много други преследвани са намирали приют у нас.
Обяснението е, че така се прави "голяма политика" и благодарение на тези лични отношения нямаме бежанци, е освен абсурдно и аморално. Не изключвам априори полезността на добрите отношения с всеки съсед, но контекста на тази откровена манипулация ме възмущават. Личните отношения на двамата лидери имат много по-широки измерения, отколкото темата бежанци, която не се определя на двустранно равнище. За да нямаме днес бежански проблем, причината са договореностите между ЕС и Турция. Освен да призовава ЕС да дава повече пари на Ердоган, не виждам някакво особена нова активност или иницатива от българска страна.
Мога да предлогам, както и вие, защо отношенията с Ердоган са толкова важни за Борисов, че рискува съд за неизпълнение на съдебно решение - примерно покриването на контрабандата на цигари, връзките с ИДИЛ, банкови операции. Бежанците са обикновено насложена политическа коректност.
Именно за да не поеме отговорност за прекъсване на канала за влияние на турската Дианет, респективно на режима на Ердоган, прегазва поради което пуснаха слух, че служебното правителство било прекратило действието на договора, който даваше право на Дианета да финансира имами и ислямското образование у нас. Да, слух, защото от една страна служебният премиер няма идея за подобна промяна, а от друга промяната в договор изисква процедура, далеч извън мандата на едно служебно правителство.
Пиша за тези работи, защото има много неизговорени неща у нас по темата.
Досегашният модел за блокиране на влиянието на ислямистите от Турция у нас минаваше през през ДПС и Доган. Официалната версия за това, че той има нужда от охрана бе опасността от покушение инспирирано от близки или симпатизанти на Ердоган, които смятат че той им пречи да овладеят българските турци.
Българската номенклатура и ДС продължават да се гордеят, че са намерили противодействие на великотурските амбиции у нас през "щита" Доган. Схемата не е сложна и в нея има някаква логика, без задължително да има морал - държавата подпомага ДПС да набере финансова мощ по всякакъв възможен начин, осигуря абонамент за властта, достъп до публичен ресурс и защита от преследване, срещу това владетелят на сараите осигуря защита от ислямистите в Турция и Ердоган.
Проблемът, според тях, настъпва когато Доган не е на власт, и когато Борисов става приятел с Ердоган се обвързва в сложна система от връзки, извън политиката или по-скоро политика през бизнес. Тъй като произхожда от тези среди, Борисов предложи своя алтернатива, в която взаимодейства с Пеевски /заради парите, с които се финансира ДПС/ и паралелно с това разви самостоятелно бизнес "балансиране" с Ердоган. Това не е негова инвенция, просто се знае, че единствената стабилна връзка с новия турски силен минава задължително през бизнес за антуража му.
Погледнато от днешна дата, тази схема за справяне със заплахата от трансграничен пренос на радикален ислям у нас, вероятно не е нито безспорен, още по-малко ефективен и устойчив модел за справяне със заплаха от ислямизирана и загърбила светския си вектор Турция. Факт е, че към настоящия момент е валиден вариант, максимумът, на който е способна БКП и ДС в различните им текущи производни - партии и служби.
Слез изборите в Турция, облаците се сгъстяват, и дебатът как да се неутрализира заплахата от нови пикове на неосманизма, трябва да се отвори отново. Ако някой си мисли, че султан Ердоган и турските ислямисти няма да се опитат разширят периметъра на своето влияние през исляма и у нас и на Балканите /където ще се конкурират с ЕС/, дълбоко се лъже.
Помислете доколко действията на българското правителство, в което доминират т.н. патриоти, избрани на власт за да защитават Патриата, могат да се счетат за адекватни при тази обстановка и при умишленото скъсяване на дистанцията с източника на заплахата, без буфери. В условията на ентропия и среда с непрогнозируем и растящ риск, вместо да поддържаме здравословна санитарната дистанция от режим, върху когото нямаме влияние и контрол, ние връщаме опоненти на властта с надеждата да омилостивим Султана. Вижте как се държат Гърция и Австрия и ще разберете разликата.
Светските турци у нас изглежда правят повече за националната ни сигуност, с това, че гласуват против и критикуват Ердоган, отколкото висшите ни политици с тяхната фиксация върху доверителни бизнес отношения с всесилния турски президент.
За поддържането на привилегированите си връзки в Турция, българският премиер е готов да прегази закони и елементарни бариери на разума, включително алармите на инстинкта за самосъхранение. Печели се нещо малко в тактически план, но си отваря огромни зони на нова уязвимост. Да се предават опоненти на Ердоган, които са намерили убежище у нас, против решения на съда, извън процедури, е не само престъпна, но и глупава политика. Само усилва апетита на текущите турски управници.. Прегазват са вековни традиции и заветите на Апостола да даваме подслон и защита на преследваните, щом стъпят на българска територия. Евреи, арменци, гърци, турци, руснаци, сърби, сирийци и много други преследвани са намирали приют у нас.
Обяснението е, че така се прави "голяма политика" и благодарение на тези лични отношения нямаме бежанци, е освен абсурдно и аморално. Не изключвам априори полезността на добрите отношения с всеки съсед, но контекста на тази откровена манипулация ме възмущават. Личните отношения на двамата лидери имат много по-широки измерения, отколкото темата бежанци, която не се определя на двустранно равнище. За да нямаме днес бежански проблем, причината са договореностите между ЕС и Турция. Освен да призовава ЕС да дава повече пари на Ердоган, не виждам някакво особена нова активност или иницатива от българска страна.
Мога да предлогам, както и вие, защо отношенията с Ердоган са толкова важни за Борисов, че рискува съд за неизпълнение на съдебно решение - примерно покриването на контрабандата на цигари, връзките с ИДИЛ, банкови операции. Бежанците са обикновено насложена политическа коректност.
Именно за да не поеме отговорност за прекъсване на канала за влияние на турската Дианет, респективно на режима на Ердоган, прегазва поради което пуснаха слух, че служебното правителство било прекратило действието на договора, който даваше право на Дианета да финансира имами и ислямското образование у нас. Да, слух, защото от една страна служебният премиер няма идея за подобна промяна, а от друга промяната в договор изисква процедура, далеч извън мандата на едно служебно правителство.
В много отношения тези задкулисни договорености на Борисов с Ердоган отразяват лична дипломация, и нямат нищо общо с желанията на българските турци. Забележете, български формално православни и номинално национално осъзнати политици преднамерено съдействат чрез бездействие в посока главният ислямист в Турция - президента Ердоган - да разширява влиянието си у нас, в пряко противоречия и отслабвайки светската доминанта на българските мюсюлмани.
Иначе подобни "юнаци" говорят в захлас за "турско робство", но не пропускат да съдействат за неосманската доминация на Ердоган над българските турци. Досещате ли се как петстотин години са ни доминирали? Естествено с български ортаци предатели, за които е било по-важно дасе запазят богатството, отколкото да подкрепят съседа българин..
Сетих за този ярък казус на двуличие и у ГЕРБ и у про-руски и про-Ердоган националистите, като четох, че Австрия гони пратениците на Дианет в Австрия и прекратява финансирането от Турция на джамии и мюфтии. От което последваха заплахи, включително за дестабилизация. И съпоставих с нашите популисти и юнаци.
Нито намериха време да прокарат закона с който да осигурят държавно финансиране за религиите, нито се отказаха от споразумението с Турция, с което Дианета има право да финансира имамите и всички ислямисти у нас.
И сега се представете немислимото приятелят на Ердоган Борисов, нарежда на външния министър Захариева да инициара прекратяване на договора /"патриотите" заплашват, че ако това не става бламират правителството - нали това е от върховните ценности, заради които ги подкрепят/, и на финансовия министър да обезпечи равностойно финансиране. Последното, което си спомням е един проект, който беше нарочно направен така, че констенурката да изглежда като спринтьор . вкараха държавно финансиране само за БПЦ и за мюфтийството, като изключиха други вероизповедания. И баба и дядо знае, че това няма как да мине в страна членка на ЕС.
И какво излезе, българските турци гласуват срещу Ердоган, ГЕРБ и патриотите не смеят да развалят договора с Дианета!?, който подрива националната сигурност Привидности в българската политическа действителност.
Comments
Post a Comment