Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика. "Панцир" и политическата цена на грешките Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система. Неубедителните оправдания и пропуските в отговорност...
Отчаянието, породено от публичното унижение на „Възраждане“, пролича ясно във вчерашното изказване на техния лидер Костадин Костадинов пред Народното събрание. Реплики като „мрън-мрън-мрън“, „влизането в Шенген не е постижение“ и „Шенген, както и ЕС, се разпадат“ издават логиката на вечния „гроздето е кисело“ – израз на неспособността да се приеме реалността. Това говори за липсата на перспектива на всяка негативна политика у нас. Народният прагматизъм и изолацията на лидерите Каквото и да се говори, българският народ е прагматичен в своите инстинкти. Докато Костадинов се опитва да убеди своите привърженици, че Шенген „не е нищо“, тези същите привърженици ще се възползват от свободата да пътуват без граници и да използват новите си възможности. Междувременно, техният лидер ще звучи все по-самотно и изолирано. Същото ще се случи и с влизането ни в еврозоната – „мрън-мрън, еврозоната се разпада, ЕС също“. Но и тук хората ще усетят практическите ползи за себе си много по-осезаемо от всяка...