По повод на награждаването на Георги Йорданов и реакциите на служебния премиер, министър на културата и изобщо цялото войнство на Борисов и Пеевски, които мимикрират и де факто предадоха смисъла на Промяната след 1989 година. Били антикомунисти, били за социална справедливост, тачели жертвите на комунизма и тоталитаризма. Всичко е фалш и в сърцата им още звънтят партийните книжки и копнежа да бъдат част от службите. Имат право на своите пристрастия, но когато с тях определят нравите и ориентация в България, имаме голям проблем.Пиша тези думи по повод на балансите в историята и развитието - за тези сбъркани баланси, благодарение на които награждават с най-висшите държавни отличия и бившите шефове на БКП, и бившите шефове на службите и всички висши номенклатури, на вечната "дружба". А подминават другата България, която е символ на истинската проевропейска и проатлантическа насока и ценности. А за наградите на Българската Православна Църква изобщо да не говорим - там не 1989 година, там сме в 1947.
Ето тези дни станаха пет години от смъртта на Алекс Алексиев, българинът с най-големи заслуги за свалянето на режима на Живков и на разпада на Съветския съюз. След дълги години изгнание се върна и остана завинаги у нас на 78 години. Неподправен патриот. Но за него нямаше награди, въпреки че днешните свободи,на които се радваме, са неговото дело, в много по-голяма степен от всички днешни и минали заслуги на партийни номенклатурчици. Алекс не дочака признание. И не само той. Иван Костов нищо, че навърши години, не получи никакво държано отличие. Награден е от Червения кръст. Петър Стоянов също. Той пък е почетен гражданин на София. И така надолу. Георги Първанов награди Ахмед Доган с орден Стара Планина. Симеон Сакскобурготски има Стара планина. Списъкът е дълъг и ако съдим по него, България си се е закотвила в миналото. Имат си обществени комитети, които са смокинов лист за щенията на топ политиците -на празидент, на премиер, на министри от новата номенклатура, която е производна на старата. То винаги става по инициатива на видни общественици - но това са техните общественици, за техните си ценности, за техните си идоли. Нашите ги няма никакви.
Колко години не можем да изградим паметник на горяните, първото антикомунистическо и антитоталитарно движение в Източна Европа, защото наследниците не дават да бъде на видно място, и когато стане неудобно да бавят, се намесва комисия към министерството на културата, която има задачата да блокира по "естетически" причини, когато други няма. На същия този министър на културата, комуто му било терсене, че партийните разпри влизали в културата. Ама тя неговата култура никога не се отърсвала от доспехите на Партията. Ако не вярвайте питайте музикантите от Софийската филхармония, как се "справи" с протеста им - имат пари в бюджета, заработили са ги, но "министърът" не ги дава за да им повиши заплатите.
Наградиха с най-висши държавни отличия, всички видни лица от "библиотекарите", от Мултигруп, от БКП/ДС върхушката - и утре същите тези стожери на "непартийната" култура и образование, ще отразят тези "баланси" в учебниците по история и следващите поколения ще питат кой е Алекс Алексиев, но ще знаят кой е Георги Йорданов. Това ли ви е историческата правда? Нали тези награди са километричните камъни по магистралата на историята, по които след това следващите поколения ще се ориентират за значимостта на един или друг политик, общественик, културен деец, учен.
Мизерия на духа! Именно за това битката не е за конкретната личност и награда, а за принципите, за посоката и съдържанието на моята и вашата България?
Помислите и се разровете - колко представители на антикомунистическата и антитоталитарна линия в развитието на обществото са били награждавани с висшите държавни отличия. И ще разберете, че 1989 година у нас никога не се е случвала. Министър - Борисов/Главчев - Президент - от едната страна на барикадата, ние сме от другата.
Comments
Post a Comment