Хибридът Радев: Между цинизъм и партизанщина

 

Хибридът Радев: Между цинизъм и партизанщина

На 3 април 2025 г. „великият стратег“ Владимир Путин нанесе с дронове прецизна атака срещу граждански цели в Кривой Рог, Украйна, убивайки 16 души, включително 6 деца. В същия ден нашият „още по-изключителен“ стратег Румен Радев за пореден път се обяви против военната помощ за Украйна – тоест срещу единствения начин Украйна да се защити от подобни удари и да опази живота на своите деца. Това не е случайно съвпадение, а огледален образ на мислене, което повдига сериозни въпроси.

Радев не е невежа. Като президент той разполага с цялата информация, която разузнавателните ни служби могат да предоставят. Знае кои са движещите сили на войната и кои на мира. И тук идват две възможни обяснения за поведението му.

Първото е неспособност да възприеме реалността. Представете си съзнание с изкривени рецептори, матрично програмирани да повтарят мантрите на съветския човек – за когото моралът и фактите са без значение, а единственият дълг е да следва „линията на Партията“. В главата му няма място за нищо извън този шаблон: родил се е, индоктринирали са го, вари го, печи го – той си знае едно: „Кат Русия втора няма.“ Това обяснение го рисува като косвена жертва на времето си – продукт на минало, което не може да преодолее.

Второто обяснение е по-мрачно и цинично. Радев знае отлично какво става, но има интерес – политически, а може би и материален – да се придържа към тази позиция. Към това се добавя и комплекс за малоценност спрямо Володимир Зеленски, който го засенчи по време на посещението си в България през юли 2023 г. Помните как готовите щампи на Радев – за „мир“ и „дипломатичност“ – изглеждаха нелепо пред човека от фронта. Зеленски, с калта на войната по ботушите, разкри празнотата на радевските клишета и го постави в неловка светлина.

Истината вероятно е смесица от двете. Радев е хибрид между циник и политически партизанин, за когото Москва остава единственият източник на „истината“. Първото го прави заложник на собствените си убеждения, второто – съзнателен играч в чужда геополитическа схема. И двете са проблем, защото резултатът е един: той застава срещу правото на Украйна да защити децата си от касапницата на Путин.

Как да наречем човек, който дори в момент, когато уж говори за примирие, отрича правото на жертвите да се защитят? Човек, който в ден на кървава атака срещу цивилни – включително шест деца – избира да громи тези, които искат да спрат агресора? Това не е просто морална слепота или политическа наивност. Това е нещо по-лошо: съучастие чрез бездействие, облечено в пози на „принципност“. Радев може да си мисли, че играе ролята на миротворец, но на практика става рупор на тези, които убиват – и то с пълно знание за последствията.