Измененията в енергийната стратегия изискват нов поглед към рисковете и възможностите, свързани с променящата се динамика на потоците на природен газ в региона, с появата на надеждни и съществени алтернативи на руския газ. Номиналната концепция за мрежовите оператори – неутралност и равна дистанция – изглежда все по-проблематична, доколкото предлаганите от оператора капацитети идва с дългосрочни договори за транзит. Идеята, че българския ТСО следва да третира текущия си клиент по същия начин, както и новите потенциални играчи, пропуска да отчете основната характеристика на нелиберализираните пазари на газ – новите участници са далеч от възможностите на лидера в пол позиция, особено когато държи 94% от доставките и 100% от капацитета за транзит. Ако ситуацията остане непроменена, тази позиция на оператора на българската преносна и транзитна мрежа ще се тълкува като скрита подкрепа за „Газекспорт“.
Последствията от избора на българското правителство за мащаба и посоката на инвестиции в усъвършенстване на инфраструктурата, за да бъде тя в състояние да обслужи бъдещите потоци, ще бъдат дългосрочни. Въпросът е дали страната ще се превърне в напълно интегриран член на газовия пазар на ЕС, като изпълнява ключови елементи от газовата стратегия на ЕС и отпуши възможностите за газов коридор Север-Юг – от Балтийско море до Егейско или ще повторим старата схема с игра производна от интереса само на Газпром.
Кризата в Азовско море и Керченския пролив, наред с другите сигнали и отключващи тревогата фактори – отразява едно повтарящ се рефрен в руската външна политика – на Украйна не трябва да се вярва като транзитна държава, което в очите на ЕС трябва да оправдае реализацията на „заобикалящите“ я потоци. Няма съмнение, че Москва определя тона и избира времето за ескалация на напрежението между двете страни. Доскоро военните кораби на украинските военноморски сили прекосяваха без проблем Керченския пролив без предварително уведомление и изрично разрешение, както е предвидено в двустранния договор от 2003 г. за съвместно ползване на Керченския пролив и Азовско море.
Кое застави Путин да действа по различен начин този път?
Всеки път, когато руският президент предприема някакво проактивно действие, особено това което противоречи на международното право, а всичко около и след анексията на Крим и в ярко нарушение, наред с геополитическите измерения, винаги съществуват и много по-прозаични съпътствуващи бизнес или монетарно измери мотиви, с планове за конкретни печалби и финансови ползи, основно за неговия най-приближен олигархичен кръг. Играта с „клещите“ на Путин срещу Украйна, въплътена в проектите Nord Stream-2 и TurkStream-2, достигна решителен етап – след като бяха похарчени десетки милиарди долари, за да задушат жертвата, но въпреки направените разходи не се вижда ясна печелившо продължение на шахматната дъска. Санкциите се натрупват, шансовете не са на страната на Кремъл, както по отношение на събитията в Русия, така и на международната сцена. Канцлерът Меркел не успя да убеди европейците, че „Северен поток-2“ няма да пресуши транзита през Украйна, особено след като „Газекспорт“ официално уведоми „Булгартрангаз“, че ще прекрати използването на транзитната система на Украйна за доставки през Транс-Балканския газопровод. Руският лидер има нужда от повече време, за да вдигне залозите, докато причинява неприятности и дестабилизира Запада, с надеждата, че накрая Украйна няма да има избор и ще се поддаде на натиска и ще направи грешен ход, като му предостави извинение за инвазия, като в „Грузия“. Той отдавна търси идеален сценарий за разгръщане на сериозен военен конфликт с Украйна, който да му позволи да обърне тенденцията за ерозия на имперското влияние на Русия на постсъветското пространство.
Нека се върнем към българския избор – къде да заложим парите си в газовата дипломация? Значението на избора, пред който е изправена България, може да надвиши способността ни да разберем какви са плюсовете и минусите, да измерим последиците на конкретни разходи и ползи, включително геополитическите и практическите. Предоставянето на ексклузивни условия за транспорт на руски газ в през България в ЕС, докато успоредно се пренебрегват възможностите за текущ и бъдещ интерес на нови играчи в Южния газов коридор и на пазара на втечнен природен газ, със сигурност ще ни върне години назад. Това, което Русия иска да постигне, едва ли е сложно за разбиране- чрез пълно ангажиране на капацитетите за транзит в България и наводняване на пазара с руски газ, тя се стреми да попречи на навлизането на конкурентите си на газовия пазар в Централна и Източна Европа през транзитната система на България. Опита чрез Южен поток, не стана. Сега опитва през Турски поток.
Ако българското правителство реши да изразходва целия този огромен бюджет от 1,65 милиарда евро чрез проектите на „Булгартрансгаз“, които почти изцяло целят осигуряване на експортни маршрути за „Газпром“ в Сърбия, чрез разширяване на транзитните мощности между Изтока и Запада, то едновременно ще откаже равен достъп и транзитен капацитет за реализация на пренос по газовия коридор Север-Юг в двете посоки, тъй като диверсификацията ще остане далечен мираж.
Ако днес големите български държавни енергийни компании са изключително ангажирани – като ресурси и време – в правенето на бизнес само с „Газпром“, монополът на Русия на газовия пазар ще остане непроменен. Достатъчно е, че „Булгартрансгаз“ реши да предложи пълния технически капацитет от почти 55 милиона кубични метра /на ден / година в ключовия участък – КС Странджа – КС Провадия в обратна посока, на третия и последен заключителен етап от пазарния тест, което може да се удостовери на страницата на компанията. В допълнение, 90% от капацитетите ще бъдат разпределени на дългосрочна договорна база при условия, които остават върховна държавна тайна. Предвид на факта, че в момента тепърва се появяват алтернативи, от различни посоки и с различни входни точки, които на толкова ранен етап трудно биха могли да се конкурират и да ангажират предлаганите капацитети на дългосрочна база, пазарните тестове не могат да представя достоверна картина на възможностите.
Опитите за заобикаляне на изискванията за достъп на трети страни до критична инфраструктура, като Газпром играе с повече от един играч, чрез суапови сделки, може да затвори българския транзитен пазар, за дълги години. Системния оператор на българската преносна и транзитна мрежа трябва изключително внимателно, да оцени и балансира, краткосрочни и дългосрочни цели, вместо еднозначно и безусловно да подкрепя съществуващия монополист, като насърчи навлизането на регионалния пазар на неговите конкуренти.
Докато днес вземаме решения, които ще окажат влияние върху бъдещите ни възможности, трябва да привлечем търговци и превозвачи на газ от нови потенциални източници, като отчетем новите потоци от юг – новия газопровод Ийст Мед, новите и съществуващите терминали за внос на втечнен природен газ.
Трябва да разработваме заедно със съседите си съвместни дългосрочни планове за развитие на преносната мрежа, които да интегрират тарифите и услугите, като се предлагат интегрирани продукти и синхронизира работата по развитие и предлагане на капацитетите в преносната и транзитната мрежи а България, Гърция, Румъния, Сърбия, Турция и др.
Междусистемната връзка Гърция-България играе решаваща роля, тъй като тя е единствената входна точка в българската газопреносна система, по която не се пренася руски газ и която се ползва с подкрепата на ЕК като водещ канал за доставка на алтернативен и конкурентен природен газ.
Какви са чувствителните области, които засягат проекта IGB?
Първо, междусистемният интерконектор ще влезе в националната газопреносна мрежа, а не в транзитната система. Макар че контрагентът е БТГ който е оператор и на двете мрежи, има разлика в достъпа за излизане, разпределението на капацитета и налягането. Тази тема трябва да бъде изрично изчистена.
Второ, съществува сериозен риск от блокиране на потенциала за обратен поток на Транс-балкански тръбопровод между КС Лозенец и КС Провадия, което може да компрометира транспорт на постъпил през IGB газ на север в посока Кардам- Негру Вода, особено участъкът преди това – между КС Малкочлар и КС Странджа е напълно блокиран за дългосрочно обслужване на Турски поток. Това може да компрометира способността на IGB да предлага интегриран продукт за клиенти от / до Комотини от / до румънската граница чрез Транскобалканския тръбопровод от/до Украйна, Молдова, Словакия, Унгария и отвъд.
Потоците по двата газови коридора, застрашени от подобно развитие, са следните:
А. От север на юг – за газ, добит от възможни сондажи в блока „Хан Аспарух“, от офшорните морски зони на Румъния от „Ексон Мобил / OMV“, „Блек сий ойл енд газ“, от/за Украйна (тази година има рекорд в производството на газ); да не говорим за варианта за закупуване на руски газ на руско-украинската граница.
Б. От юг на север – от южния газов коридор – Каспийско море, Близкия изток, Източното Средиземноморие и терминали за втечнен природен газ.
Потенциалът за транзитни услуги през българската газопреносна система на подобни потоци, е равностоен на това, което може да осигури Газпром – както по отношение на обемите, така и по отношение на потенциала за генериране на приходи.Изборът, пред който е изправена България днес, не е просто геополитически, макар че тези залози са високи и не могат да бъдат пренебрегвани, нито третирани като второразредни. Дамоклевият меч на възможните американски санкции все още виси над съдбата на двата проекта – Северен поток-2 и олекотената версия на „Южен поток“ – продължение на Турски поток. Последиците са както икономически, така и финансови и в крайна сметка екзистенциални по отношение на ролята, която страната играе за регионалния и европейския газов пазар.
Новите играчи на регионалния пазар все още са изправени пред препятствия при ползването на конкурентни и интегрирани тарифи, които да позволят на търговците да доставят газ от южния коридор до румънската, сръбската и украинската граница и да се конкурират с руския газ.
Съществуващите междусистемни връзки на границата, поради ниския капацитет и изключителните договорености с „Газекспорт“, не представляват реалистична възможност на неговите конкурентите да търгуват с газ и да предоставят алтернативи на потребителите. Недостатъчният капацитет за съхранение на газ, липсата на платформа за търговия и на адекватна ликвидност допълнително подкопават претенциите на страната да действа като истински газов хъб.
Операторите на преносни системи трябва да бъдат неутрални към потоците, компаниите, пунктовете за влизане и излизане. А те не са.
Опитите да се заобиколят ограниченията за достъп на трети страни до газопровода, чрез участие на свързани с Газекспорт трети страни през суап сделки, няма да помогнат, докато капацитетът бъде блокиран и Gazexport запазва крайния контрол.
По-нататъшно забавяне на проекта IGB е вероятно, особено поради липса на адекватни реакции на правителството, в разкриването на мотивите и задкулисието на жалбоподателите, което вече причиниха забавяне с близо една година. Повечето от жалбоподателите са свързани с компании, свързани с руски бизнес интереси в България. Това не е нищо ново, тъй като повечето от „триковете“ са дежа вю и бяха използвани за блокиране на проекта „Набуко“.
Независимо дали правителството признава или не – гравитацията на миналите зависимости все още оформя мисленето на мениджърите на държавни енергийни компании, подкопавайки реалния шанс за превръщане на геостратегическото местоположение на България в осезаеми ползи и приходи от бизнес, предоставяйки транзитни услуги на по-голям брой конкуриращи се доставчици от различни източници и по различни маршрути, което да доведе до най-добри условия за доставка на природен газ на българските и регионалните потребители на газ.
Comments
Post a Comment