Bulgaria Analytica: Краят на операция „Тръмп“ – поредният август на Владимир Путин – първа част

Месец август има особено мистично значение за руската политика. Още повече по време на управлението на президента Путин – повечето от важните събития, катастрофи, бедствия, политически кризи се случват през август.

Този август започна с подписването от президента Тръмп на новата по-висока версия на санкциите, което извадиха Кремъл от баланс.

Студената война между САЩ и Русия вече е официално обявена от двете страни от първи август.

Самият факт, че Путин преценява за нужно да се появи лично по централния ТВ канал на Русия за да изясни политическата си позиция по новите американски санкции означава само едно – залозите са най-високите възможни, нещата са лични и няма място за посредници и интерпретатори.

Преди време, говорителката на руското външно министерство повдигна завесата над операция „Тръмп“, с признание между другото, че ако „си отвори устата“ за това което знае, може да настъпи земетресение в САЩ.

Шефът на главния мозъчен тръст на Кремъл – института РИСИ – Леонид Решетников, призна с половин уста за руска операция на Запад, която би могла да изиграе ключова роля, и в която участват всички служби – и дипломатическата и тайните –но само президента знае всички детайли и има цялостната картина.

Много признаци показваха, че Путин залага много, ако не всичко, на избора на президента Тръмп и на плана, който може да бъде активиран след това.

Няма съмнение, че Кремъл има пряк интерес от трансформиране на руско-американските отношения в посока, която желае, като се използват личните контакти на Путин с новия американски президент. Достатъчно е да си припомним разочарованието, споделено пред публика, от  това, че Русия гейт доминира вътрешния дневен ред в САЩ по начин, който на практика блокира американския президент в предприемането на каквата и да съществена стъпка, която може да бъде от полза за Русия.

Руският президент потисна гордостта си и предпочете да остави без внимание изгонването на руските дипломати през декември 2016 година, сигурен че играе за по-голям приз в обозрим хоризонт, за който вярва, че новия американски президент ще подсигури.

След като видя пред очите си как течението се обърна срещу Тръмп, с двупартийната инициатива в Конгреса, която надгради санкциите, Владимир Путин загуби търпение или илюзии, че може да мине без личното му участие и контрол върху ситуацията. Започна да прави почти ежедневни коментари по вътрешните събития в САЩ с цел да помогне на американския си колега. Повечето неща, които каза, съвпадаха напълно с тезите на владетеля на Белия дом – кампанията срещу него и Русия е истерична, осъществява се лов на вещици, а медиите са предубедени и несправедливи и т.н.

Личният ангажимент на Путин с американската политика е логично продължение на цялостния план на Кремъл да вземе дейно участие и да форматира изхода на президентската надпревара в САЩ. Големите очаквания на Кремъл бяха осуетени от американската разузнавателна общност и институциите, от една внимателно калибрирана система на проверки и баланси, което завърши с рядък и необичаен двупартиен консенсус за вдигане на залозите в отношенията с Русия.

Да, Путин може и да е хитър и изобретателен когато планира и изпълнява своите планове за САЩ, но изглежда е предпочел да се ориентира към тактическите или близки победи, докато тотално е сбъркал сметките по дългосрочните последствия от надценяване на възможностите на американския президент самостоятелно да промени курса на външната политика на САЩ. Изявленията на руския президент предизвикаха вътрешна консолидация върху антируска солидарност и решителност за самоотбрана в американския политически истаблишмент, невиждан дори по времето на Роналд Рейгън.

Това, дали ще приемем версията, че Тръмп е дал обещания и надежди на Путин, няма особено значение. Тези дни, преобладаващото мнозинство във Вашингтон изглежда вярва, че американският президент по-скоро ще трябва да се прости с поста си, отколкото да му бъде позволено да даде това, което Кремъл очаква от него.

На този етап е трудно да знаем подробностите по плана на Путин за Тръмп, въпреки че можем да направим догадки относно залозите и стратегическата му стойност за Кремъл, ако се съди по личната ангажираност на руския президент.

Непряк индикатор за равнището на самоувереност в игровата схема на Путин, е и отношението на новоизбрания български президент Румен Радев, който след срещи със специални пратеници на РИСИ, заяви увереност, че стратегическата промяна в руско-американските отношения е непосредствена, включително оставянето на заден план на въпросите около Крим и Украйна в полза на стратегическото сътрудничество на глобално равнище…

Този билборд, платен от руските данъкоплатци на улиците на Москва, казва всичко. Хората, които познават кухнята на кремълската политика, знаят какво е нужно и какво означава той да се появи и най-вече кой дава нарежданията.

Проруските кръгове в България бяха толкова уверени, че Путин вече а сключил сигурен договор с Тръмп, че започнаха да организират свои „Тръмп“ общества, под надзора на руските дипломатически представители и специални служби. Тази публична проява на увереност в сближаването между Тръмп и Путин се разпространи в много страни от Европейския съюз.

Путин не би рискувал своите пари, имидж и авторитет, ако не вярваше, че има сделка. Доказателство за решимостта на участващите страни е странната продажба на 19,5 процента от Роснефт за $ 10.2 милиарда, които мнозина вярват са били съществена част от търга на най-високо равнище.

Новите американски санкции оставят Путин с празни ръце, с малки опции освен да прекрати операцията „Тръмп“, тъй като ключовите му активи бяха осветени, както и целия план. Неговата виртуална или хибридна сила, способността му да експлоатира чужди страхове и да манипулира западната общественост и лидери трудно могат да бъдат надценени. Но при все това изглежда загуби в най-важната коронна тайна операция в живота си, в която ангажира и президента на САЩ.

Най-голямото постижение на Путин и неговото майсторство е фактът, че преследва политики и глобални цели, които далеч надвишават собствените му ресурси. Икономическата, финансова, технологична, демографска, политически и дори военна ресурсна база на Русия не съответстват на агресивния и разгърнат на широк фронт дневен ред на руската външна политика. Страната се намира в дългосрочен упадък, но амбициите на нейния президент изглежда не се подчиняват на гравитацията на окръжаващата го среда.

Асиметрията на ответните действия не произтичат от някакви хипотетични изключителни стратегически умения, а от отсъствието на избор. Русия не разполага със ресурсния пул нужен за да отговори симетрично и реципрочно. Представете си, например, че Путин забрани на руските компании да изнасят руски технологии за САЩ, или нареди на руските банки да прекратят финансирането на компании в САЩ.

Това все пак не означава, че руския президент не разполага със силни карти за глобалната игра на силов покер. Но вятърът престана да духа в неговите платна и най-вече Русия престана да разполага с привилегията на първия ход и психологическото предимство на неуязвимия и безгрешен Путин.

Най-силната карта в колодата на Кремъл безспорно е взаимното неутрализиране или разделението в американската политика. Това, което отнема месеци за извеждане като общо и значимо, като споделена политика и ценности между различните клонове на властта във Вашингтон, отнема часове на Путин за да го превърне от идея до действие. Това е класическия „недостатък“ на демократичното спрямо авторитарното управление.

Линк към оригинала