Ранният анонс на Румен Радев е нож с две остриета

При маратон ранният стринт може да се окаже пагубен за крайния резултат, за това е важно да разпределиш силите си по трасето и да дадеш всичко на финалната права.

Има различни мнения по темата дали Румен Радев избра правилният момент преди парламентарните избори, за да анонсира своята кандидатура. При всички случаи, решението му се възприема като знак за еманципация от БСП на Нинова, която публично заяви че ще решава по темата след изборите. Нещо като опит за поставянето и пред свършен факт.

Особено в тандем с пратеничката на Позитано вицепрезидента Илияна Йотова, за да не може да бъде атакуван от Нинова че е изневерил на партийния формат.

Но както при избързването с датата 28 март, Радев издава припряност и липса на стратегическо търпение и самообладание.

Вероятно има и опит да се снеме темата „дали и как ще се кандидатира“ от предизборната борба и усилят шансовете на БСП да спечели максимален брой гласоподаватели на Радев, които не непременно се впечатляват от Нинова, но държат тя да не прави коалиция с ГЕРБ или с ДПС. Това последното е отворена тема до и след изборите.

Има и друг прочит, който не е особено положителен за Радев. Не става дума за аналитичните способности на случайно попадналата на висока позиция Караянчева. Изказаните от нея тези не са нейни лични, а придобити, от съветници и от инструкции на самия Борисов. Но идеята, че Нинова може да издигне Йотова като кандидат за президент граничи единствено с безграничната некомпетентност на сегашния председател на НС. Няма сведение Нинова да е самоубиец. На всички е ясно, че Радев има по-малка нужда от БСП, отколкото БСП от него.

В този смисъл прибързването с издигането на кандитурата и то в тандем с партийния комисар може да намали маневреността на президента и да ограничи по-печеливши, защо да не кажем и единствено печеливши варианти, за да остане още четири години държавен глава.

Той получи подкрепа на по-широк кръг от избиратели от този на БСП и защото ГЕРБ не издигна свой конкурентен кандидат, заради договорките на Борисов при личната му среща с Решетников. Радев може да спечели почти срещу всеки издигнат от ГЕРБ кандидат, но не и срещу кандидат подкрепян от ГЕРБ.

Най-вече защото усещането че е контролиран или зависим от БСП, което се създаде от ранния му анонс, може да пренасочи значителна част от избиратели в полза на друг по-проатлантически и балансиращ левия уклон на Донкуков 2 кандидат. Не твърдя че щеше да му е по-лесно да замени Йотова с по-приемлив за десните и проатлантическите кръгове кандидат, но точно в този партиен тандем е сигурно че симпатиите към него няма да се усилят.

Всеки издигнат от ГЕРБ кандидат е обречен срещу Радев, защото автоматически ще носи негативите на Борисов и тандема с Пеевски. Спряганият Николай Младенов просто ще бъде поредния Плевнелиев, ако Бойко го ръкоположи за кандидат. Има шанс кандидат одобрен от антисистемните сили, който ГЕРБ припознае като по-добра алтернатива от Радев. Но близостта до „токсичния“ Борисов ще го обрече.

Има различни варианти за Нинова в които тя може да се изтъргува по-вяла подкрепа за Радев, подобна на Борисовата за Цачева, в хода на преговори за анти-Борисов кабинет с мандат на антисистемните сили. Нинова мечтае да стане премиер, но би трябвало да съзнава, че е нереалистично. Но ще потърси възможност да пласира свои хора в изпълнителната власт.

При всички случаи, ранното оповестяване на кандидатурата на Радев издава повече тактика, отколкото стратегия.

И е твърде спорно че при променяща се среда е най-доброто решение. 2016 не е 2020.