След толкова години започнала, но недовършена модернизация на армията, вече е ясно, че не става дума за случайно стечение на обстоятелствата, а за съзнателно търсен резултат чрез манкиране, виртуална или фасадна политика, зад която прозират реални интереси – вътрешни и външни.
В обществения дебат в последно време натрапчиво звучи рефрен, който е изключително удобен на тандема Каракачанов-Борисов, който разиграва театър около темата превъоръжаване и модернизация – текат преговори, уж се избират „неизбираеми“ самолети, сключват се договори за фрегати, все сме на „сантиметри“ от договор за бойни машини. Реализират се визити, правят се процедури, отделят се бюджетни средства, които след това се разпределят за други цели без парламентарен контрол. И нищо, едно голямо нищо.
Първият етап на манкирането беше етапът „Грипен“, главната роля в който изигра президента Радев. Водещото в избора на „Грипен“ беше, че е самолет извън НАТО. Всичко друго, но не и НАТО.
Сега сме на етап – подмяна.
Единствените реални усилия и договори, както и свързани с тях финансови потоци, вървят в източна посока – за ремонт на съветска бойна техника в Русия.
Никакъв шанс ремонтите да се случат в Украйна – а там има всички възможности за това. Още повече, че е част от заводите, които са произвеждали резервни части и агрегати, са там и днес украинците нямат никакъв проблем с доставката на части и агрегати за своите МИГ-ове.
„Желязният“ аргумент сега е, че все пак трябва да има някаква техника на която нашите пилоти да летят за да не губят умения?!
И все пак става дума за над 200 милиона лева, които са най-голямото перо в бюджета за отбрана през последните години. След като ремонтират съветската техника, изхарчат парите, отново ще започнат да се кахърят колко много са два или три милиарда лева за другите въоръжения, как лишаваме бедните и социално слабите, изобщо целия арсенал от „про-социално“ вайкане, само и само да не се похарчат средства за реално превъоръжаване и да остане на въоръжение съветската техника колкото е възможно по-дълго.
Накрая ще вкарат отново в употреба любимата теза за „лодките и платноходките“, „за мир в целия свят“, с една единствена цел – да не се реализират програми за превъоръжаване, които да ни направят съвместими с НАТО.
Защото сега сме просто едно бяло петно в отбраната на НАТО – с огромни дефицити, които трябва да се покриват от съюзниците ни.
Последният етюд от този водевил с модернизацията по руски сценарий – не случайно приоритет в Решетниковия план беше смяната на Ненчев с послушния Каракачанов. Сключеният договор от сегашният министър за вертолетите, за ремонта на МИГ-29 и атаката на прокуратурата срещу бившия министър /което няма как да не бъде съгласувано с Борисов/, както и най-новият – за почти 100 милиона лева за ремонт на СУ-25 са брънки от една верига. Сумата е избрана за да бъде под прага на решения, които се вземат от Министерския съвет и това не е случайно – веднъж за да не се вдига медиен шум и втори път да се направи заслон на премиера.
И това става само два месеца след като срещата на НАТО потвърди, че съюзът трябва да снема от въоръжение съветската бойна техника.
Ще си помислите, че СУ-25 по някакъв начин могат да се вместят в нашата и НАТО – военна доктрина? Да видим.
За несведущите СУ-25 е атакуващ бомбардировач, който на времето е отговарял на съветската доктрина за максимално порязаване на наземни цели. Но той е тотално неадекватен за въздушен бой, изключително тромав и лесна мишена.
Към настоящия момент основната задача е по прехващане на самолети, които се опитват да навлязат във въздушното ни пространство. Радари, въоръжение, комуникационна и навигационна техника – всичко това прави СУ-25 достоен само за музей. Това е съветския самолет от 70-те години, който най-масово използваха в Афганистан и Сирия за бомбардирането на градове, масови разрушения и удари по позиции на „врага“. Хайде сега се опитайте да съвместите тези качества на СУ-25 със задачите ни в рамките на НАТО, които предвиждат отбрана на въздушно ни пространство.
Знаете ли защо Кремъл насърчава подобни „ремонти“, освен финансовата полза?
Първо, в Москва знаят, че на този етап е невъзможно да продават нова руска техника у нас, единствената им възможност е да блокират модернизация и да прокарват под всякаква форма максималното удължаване на живота на съветска бойна техника.
Второ, средствата, които отиват към Русия, не отиват на Запад, т.е. българския атлантизъм остава в руска орбита. Част от средствата, които се плащат се връщат по добре познатата корупционната верига и финансират следващите „предателства“ и „агенти на влияния“.
Трето, този самолет, както и МИГ-29 по никакъв начин не променят съотношението на силите във въздуха в региона на Черно море и Балканите – по-модерните руски самолети могат да свалят всеки един от тях и да проникнат над България.
А това вече мирише на „държавна измяна“ и „предателство“ от страна на отговорните за защита на националната сигурност.
За това предлагам – за да спрат тези дребни игрички, които източват от бюджета огромни средства без никакъв ефект върху боеспособността на ВВС – краен и радикален вариант – да се пенсионират съветските самолети веднага след изчерпване на техния ресурс.
До внедряването на новите самолети – задачите по патрулиране на въздушното пространство в частта, в която не може да се поеме от нашите ВВС, да се поемат от партньори от НАТО.
Така „патриотичният“ рефрен – наши пилоти да пазят нашето небе – ще стане пряка и непосредствена функция на бързината с която се реализира модернизацията и покупката на нови самолети – т.е. натискът ще бъде върху правителството, министерството на отбраната, Парламента и цялата верига по-надолу.
Иначе с този виртуален атлантизъм и реален руски крен на нашите лидери ще минат десет години и ще се похарчат милиарди, без да се постигне нищо значимо.
Изправени до стената и пред хипотезата да нямаме ВВС, министър и премиер ще трябва да похарчат целево средствата.
Comments
Post a Comment