Skip to main content

Пред визитата на Борисов в Москва - европредседателски терзания по казуса МН-17

Не му върви на премиера Борисов напоследък. От Москва го издадоха, че ще ходи там, като излезе че не го прави по собствена воля /този вариант предполага сам да обяви посещението си/, а го "очакват". Опита се да манкира с визита в Киев, за "баланс", но публикуването на резултатите от разследването по свалянето на гражданския самолет полет МН-17 направо го извади от релсите.
Ето и улимативният евротест за Европредседателя Борисов
Путин и Русия от два дни са официално обявени за виновни за свалянето на граждански самолет МН-17. Разследването е установило извън всякакво съмнение съпричастността на руското ръководство към трагедията.
ЕК (Могерини)  и НАТО(Столтенберг) излязоха с официални заявления, които призовават Москва да поеме отговорност. 
Френският президент Макрон пред камерите на руските телевизии и пред самия Путин заяви на днешната пресконференция, че е абсолютно уверен в обективността на разследването. Руският президент се опита да излезе от ситуацията, но накрая смутолеви, че ще разгледат доказателствата с нужното внимание. Лошото е, че междувременно външния министър Лавров хитросплетнеше по темата. 
И .... тук започва българската мъка - ситуацията предполага реакция от Европредседателя Борисов и от България.
Трябва да си даваме сметка, че официално обявените резултати от разследването от страна на правителствата на Холандия и Австралия тепърва ще генерират остри реакции и нанесат удар върху всяка надежда за смекчаване на санкциите. Ясно е като бял ден, че Кремъл няма да поеме никаква вина, напротив ще прехвърли отговорността на Украйна, на международния тероризъм, на неконтролирани групи, което пък ще предпостави нов кръг от санкции.
А това е невъзможен геополитечски контекст за да говори българския премиер за проекти с руско участие, като АЕЦ "Белене" и продължението на Турски поток.
Нашият европредседател е лишен от вътрешно-присъщи и устойчиви евроатлантически инстинкти и желязни нерви, каквито демонстрира Макрон пред Путин в Санкт-Петербург. Отвътре му иде да критикува своите партньори, но много трудно му се пречупва езика да отправи критична дума към Путин, да не говорим да повтори думите на Макрон и да призове Русия да поеме отговорността. Ако го направи, язък за "капитала" пред Кремъл за това, че не изгони руски дипломати по случая Скрипал. Ако не го направи става сламен европредседател и губи височина,  както започна да го прави с обърканите послания към обществото по казуса Белене и Потоците.
Ако очаквате нашето външно министерство или отговорни фактори у нас да вземат отношение към свалянето на малайзиския граждански самолет от Русия - ще трябва да почакате до смяна на властта.
Там "горе", вечно ще търсят "допълнителни" доказателства.
След това не се чудете, че Холандия ни спира по всички линии - и в Еврозоната и в Шенген. И как да виним техния премиер Рюте за резките антибългарски, по същество антиборисови позиции, когато убиват европейски граждани в акт на държавен тероризъм, а искащия и очакващия да се присъедини към неговото семейство в Еврозоната и Шенген, Борисов прави бизнес с посочения като виновник - Кремъл.
В мафиотските среди всичко може, в междудържавните има правила и стандарти.

Comments

Popular posts from this blog

Извинението на Путин: Признание под натиск

  Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика. "Панцир" и политическата цена на грешките Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система. Неубедителните оправдания и пропуските в отговорност...

Peevsky - Bulgaria's Ivanishvili - the suppression of Bulgarian democracy?

The most crucial task in the upcoming elections is to stop Peevski (DP) on his path to state control. All talk of economic growth, reforms, incomes, joining Schengen and the eurozone must be put on hold because if we allow this man to take power, none of these goals will make sense. The signals are clear. After reopening the procedure for the election of the Prosecutor General, Peevski has reopened the procedure for the election of the head of the SAC. The same institution put him on the electoral track with the bounty - the DPS logo. And this is a pre-emptive move because the personal political capital of his lieutenant - the current head of the SAC, Cholakov - has been spent. Moreover, Cholakov's mandate has expired - so he will inevitably become a liability if Parliament succeeds in replacing its quota in the SJC before it makes new appointments. Is this not enough to convince you that Peevski is a strategic handicap for the future of this country?  The omnipotent DP is in sole ...

Вярата не се преподава, тя се живее

И търсят духът на Караджата... Разделението между църква и държава не е просто модерна прищявка или плод на секуларизъм. То е дълбоко осъзнат принцип, формиран след векове на исторически опит, който доказва, че когато църквата и държавата се смесват, и двете страдат – първата губи своята духовна чистота, а втората – своята институционална стабилност. Въпреки това, периодично се чуват призиви за въвеждане на задължително религиозно обучение в българските училища, често облечени в реторика за „укрепване на традиционните ценности“ или „възраждане на националната идентичност“. Но тези предложения крият сериозни рискове – не само за личната свобода, но и за самата вяра и все още крехката ни демокрация. Вярата като тайнство, а не учебен предмет Вярата в Бог, както и всяко истинско духовно търсене, не може да бъде сведена до набор от правила, текстове или формули. Тя не е като математика или история, които могат да бъдат преподавани като факти и дати. Вярата е тайнство – интимен процес, ко...