Първата грешка - създаде прекомерни очаквания и не прецени нетната полза от прякото ангажиране с посредничество на турския президент с ЕС и най-вече променливия фактор време. Нещо, което изгледжа логично и успешно преди време, не е задължително да остане такова - менят се обстоятелства, менят се възприятия.
В идеалния случай Ердоган трябваше да се срещне с лидерите на страните от ЕС на срещата на върха. Но желаещи няма. За компенсация измислиха среща с Юнкер и Туск, но тя не може да роди нищо особено, извън ангажиментите към бежанците, което вече са поети и се реализират и нищонезначещите думи около запазената европерспектива на Турция.
Когато анонсира преди няколко месеца идеята не изглеждаше толкова рисков ход, но много вода изтече.
Като начало, Ердоган не направи никакви, дори символични отстъпки и жестове на добра воля, за да подготви информационно и медийно събитието - да подчертае значението на връзките с ЕС, за добрата воля на Турция и интересите. Напротив, като че ли агресира поведението си по целия спектър на мислите и немислими точки на конфронтация с ЕС - от военната си намеса в Сирия, блокира проучването и добива в кипърски териториални води на европейски нефтени компании, почти всекидневно руши и малкото останали мостове за разбирателство с Гърция. Дрънка оръжия, заплашва да стане ядрена сила, принуди САЩ да изпратят корабите си за да охраняват сондажните платформи на американски компании, публично атакува Европейския съюз и заплашва с нови вълни от бежанци - изобщо цялото меню от наръчника "какво да правим, ако не искаме да има срещи".
На всичко отгоре лишава Борисов от медиен кислород, като му поставя всеки ден уловки, за да се позиционира максимално изгодно в медийно отношение преди Варна, защото е ясно отсега, че реалните ползи ще отстъпят на медийните. Ердоган съзнателно провокира и вдига залозите, като добър покер играч. Колкото и камери да има във Варна истината ще остане в интерпретациите пред българската, турската и международна аудитория, в съревнованието кой ще спечели повече медийни точки в мачо реторика към силните в Брюксел.
Големият минус на този ход на Борисов е, че за пореден път той пропуска възможността да говори като европейски политик с принципна или базова позиция, а не като комплексиран балкански "балансьор" и да засегна темата за потъпкването на човешките права в Турция, за пълзящата диктатура, връх в която бе попадането под контрола на Ердоган на последния опозиционен вестник, за апетитите за прекрояване на граници, за износ на радикален ислям.
Борисов загърбва и тревогите на южната ни съседка Гърция и на Кипър, които са обект на растящ и постоянен натиск и провокации от страна на Ердоган. Да не говорим, че турския президент вече открито предявява претенции към български територии и на този фон да се стремиш да сключиш двустранна сделка за милост е и аморално или контрапродуктивно.
Много странно е разбирането на Борисов за солидарност с партньорите по НАТО и ЕС.
Разбира се, срещата винаги може да бъде опакована медийно в стандартна дипломатическа фразеология, за успех защото се е състояла, за полезността на откровения обмен на мнение, гарнирано с мантри за блестящо бъдеще на отношенията ЕС-Турция. Но усещането за захарен памук ще остане, въпреки бомбастичните заглавия, че срещата във Варна ще предопредели историята на отношенията на ЕС с Турци
Вместо медийни залпове, България трябва спешно да стегне отбраната си и отправи недвусмислено послание към Анкара, като забрави да играе междинна или посредническа роля, а да преговаря като член на ЕС и НАТО от позицията до тук с компромисите. Респект за респект, мяра според мяра. Иначе се превръщаме в слабото звено на ЕС и НАТО политика спрямо Турция и срещата във Варна само ще потвърди.
Comments
Post a Comment