Срещата в Катовице е само първата от много срещи по климатичните промени, на които светът ще трябва да приеме, че амбициите да регулира климата, трябва да се вместят в рамките на възможното, справедливото и споделеното. Парижките споразумения остават непостижима цел, ако се съди по данните и тенденциите за въглеродните емисии през последните години. САЩ, и без да са част от Парижските споразумения по климата, продължават да намаляват емисиите си. ЕС също съкращава въглеродния си отпечатък, но усилията от двете страни на Атлантика изглеждат обречени. В последна сметка ЕС и САЩ формират под 35% от глобалното равнище на емисии, като процентите падат, а способността им да наложат своята визия върху останалия свят, още по-малко да финансират екосъобразни ограничения върху икономическото им развитие в глобален мащаб е нищожна. Този екстензивен, субсидиран модел на борба чрез ограничения стигна предела на своите възможности. Дълги години докладите по климатичните промени се движеше меж