Skip to main content

Електромобилите uber alles, но не над разума

"Дори ако Британия, Франция и Западния свят, като цяло, преминат сто процента на електроавтомобили, ще бъде прекрасно, но това няма да бъде достатъчно.... Все още има по-малко развити икономики, които няма да могат да направят този преход". 
“Even if the UK, France and the Western world, in general, will all go to 100 percent electric vehicles, that would be great, but that wouldn’t be enough…We still have less advanced economic economies that cannot do that switch.” 
Ben van Beurden, CEO of Royal Dutch Shell (7/28)

Моят принос към дебата за въглеродната неутралност/тежест на електроавтомобилите. От двете вероятности да се окажем прекалени оптимисти или песимисти по отношение скоростта и най-вече мащаба на навлизане на електромобилите на пазара, по-щадящата здравето и финансите е песимистичната. Защото хиперболизацията на лекотата на прехода към електромобили може и вече ни докарва много беди - нерационални очаквания, които лесно могат да се превърнат в непредвидени и нежелани негативни последствия.
Ключовият въпрос не е дали си струва или не, а най-вече в трезвата оценка на способността да реализираме подобен преход, да управляваме последствията и опасността от щраусов рефлекс - да не забелязваме никой освен егото на собствените си амбиции.
Не само като глобални граждани, а като граждани на България, участници и съотговорници във възпроизводството на националното богатство.
В потвърждение на цитираните по-горе думи, казани от шефа на Шел - напълно съзнавам, че еко и прочие зелени, веднага ще го отхвърлят като "заинтересован", съгласете, че в тях има доста мъдрост. Трудно ще поспорите с това.
Опитайте се да сметнете колко ще струва прехода, кой ще го плати, кой ще произведе електроавтомобилите, които да заместят бензиновите и дизеловите, кой ще рециклирира последните и кой ще сметне въглеродния отпечатък на електроавтомобилите не по отношение на конкретната единица електроавтомобил, а по отношение на общата системна стойност СО2 отпечатъка при прехода на единица електроавтомобил. И къде е нашето място в тази верига от събития, от възможности и рискове да загубим или да спечелим.
Грубата сметка е тези 30 хиляди долара за най-новата "Тесла" умножете по автомобилния парк в страната в хоризонт от 15 години. Това са 60 милиарда долара!? И при това само за придобиване.
За да ги имаме трябва да произведем стоки и услуги, да ги изнесем, за да имаме валутата, с която да купим тези електроавтомобили. Можем да намалим част от сметката като започнем да произвеждаме някаква част у нас - независимо дали цял електроавтомобил или детайли и възли за него. Но това няма как да се самослучи, ако нямаме стратегия и не се позиционираме на глобалния пазар. Това със заклинания за ползите на електроавтомобилите само няма как да стане.
 Ако и когато мога ще си купя електроавтомобил. Но не преди това и не на всяка цена, само защото някой от една страна ми е забранил да карам бензинов, но от друга не ми е предложим достъп до електроавтомобил, който е поносим.
А сега отнесете казаното от шефа на Шел към родната действителност - не става дума за едни хора от центъра на София или за по-богатите да минат на електроавтомобили, но и за ромите и за бедните, жители на по-малките градове и села.
Не става дума за амбиции на и за елита.

Comments

Popular posts from this blog

Извинението на Путин: Признание под натиск

  Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика. "Панцир" и политическата цена на грешките Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система. Неубедителните оправдания и пропуските в отговорност...

Peevsky - Bulgaria's Ivanishvili - the suppression of Bulgarian democracy?

The most crucial task in the upcoming elections is to stop Peevski (DP) on his path to state control. All talk of economic growth, reforms, incomes, joining Schengen and the eurozone must be put on hold because if we allow this man to take power, none of these goals will make sense. The signals are clear. After reopening the procedure for the election of the Prosecutor General, Peevski has reopened the procedure for the election of the head of the SAC. The same institution put him on the electoral track with the bounty - the DPS logo. And this is a pre-emptive move because the personal political capital of his lieutenant - the current head of the SAC, Cholakov - has been spent. Moreover, Cholakov's mandate has expired - so he will inevitably become a liability if Parliament succeeds in replacing its quota in the SJC before it makes new appointments. Is this not enough to convince you that Peevski is a strategic handicap for the future of this country?  The omnipotent DP is in sole ...

Вярата не се преподава, тя се живее

И търсят духът на Караджата... Разделението между църква и държава не е просто модерна прищявка или плод на секуларизъм. То е дълбоко осъзнат принцип, формиран след векове на исторически опит, който доказва, че когато църквата и държавата се смесват, и двете страдат – първата губи своята духовна чистота, а втората – своята институционална стабилност. Въпреки това, периодично се чуват призиви за въвеждане на задължително религиозно обучение в българските училища, често облечени в реторика за „укрепване на традиционните ценности“ или „възраждане на националната идентичност“. Но тези предложения крият сериозни рискове – не само за личната свобода, но и за самата вяра и все още крехката ни демокрация. Вярата като тайнство, а не учебен предмет Вярата в Бог, както и всяко истинско духовно търсене, не може да бъде сведена до набор от правила, текстове или формули. Тя не е като математика или история, които могат да бъдат преподавани като факти и дати. Вярата е тайнство – интимен процес, ко...