"Дори ако Британия, Франция и Западния свят, като цяло, преминат сто процента на електроавтомобили, ще бъде прекрасно, но това няма да бъде достатъчно.... Все още има по-малко развити икономики, които няма да могат да направят този преход".
“Even if the UK, France and the Western world, in general, will all go to 100 percent electric vehicles, that would be great, but that wouldn’t be enough…We still have less advanced economic economies that cannot do that switch.”
Ben van Beurden, CEO of Royal Dutch Shell (7/28)
Моят принос към дебата за въглеродната неутралност/тежест на електроавтомобилите. От двете вероятности да се окажем прекалени оптимисти или песимисти по отношение скоростта и най-вече мащаба на навлизане на електромобилите на пазара, по-щадящата здравето и финансите е песимистичната. Защото хиперболизацията на лекотата на прехода към електромобили може и вече ни докарва много беди - нерационални очаквания, които лесно могат да се превърнат в непредвидени и нежелани негативни последствия.
Ключовият въпрос не е дали си струва или не, а най-вече в трезвата оценка на способността да реализираме подобен преход, да управляваме последствията и опасността от щраусов рефлекс - да не забелязваме никой освен егото на собствените си амбиции.
Не само като глобални граждани, а като граждани на България, участници и съотговорници във възпроизводството на националното богатство.
В потвърждение на цитираните по-горе думи, казани от шефа на Шел - напълно съзнавам, че еко и прочие зелени, веднага ще го отхвърлят като "заинтересован", съгласете, че в тях има доста мъдрост. Трудно ще поспорите с това.
Опитайте се да сметнете колко ще струва прехода, кой ще го плати, кой ще произведе електроавтомобилите, които да заместят бензиновите и дизеловите, кой ще рециклирира последните и кой ще сметне въглеродния отпечатък на електроавтомобилите не по отношение на конкретната единица електроавтомобил, а по отношение на общата системна стойност СО2 отпечатъка при прехода на единица електроавтомобил. И къде е нашето място в тази верига от събития, от възможности и рискове да загубим или да спечелим.
Грубата сметка е тези 30 хиляди долара за най-новата "Тесла" умножете по автомобилния парк в страната в хоризонт от 15 години. Това са 60 милиарда долара!? И при това само за придобиване.
За да ги имаме трябва да произведем стоки и услуги, да ги изнесем, за да имаме валутата, с която да купим тези електроавтомобили. Можем да намалим част от сметката като започнем да произвеждаме някаква част у нас - независимо дали цял електроавтомобил или детайли и възли за него. Но това няма как да се самослучи, ако нямаме стратегия и не се позиционираме на глобалния пазар. Това със заклинания за ползите на електроавтомобилите само няма как да стане.
Ако и когато мога ще си купя електроавтомобил. Но не преди това и не на всяка цена, само защото някой от една страна ми е забранил да карам бензинов, но от друга не ми е предложим достъп до електроавтомобил, който е поносим.
А сега отнесете казаното от шефа на Шел към родната действителност - не става дума за едни хора от центъра на София или за по-богатите да минат на електроавтомобили, но и за ромите и за бедните, жители на по-малките градове и села.
Не става дума за амбиции на и за елита.
Comments
Post a Comment