Skip to main content

Israel turns against Trump for handing Syria to Russia?

Israel - the one ally Trump could count on, got goose bumps, following the US President's recent shifts on Syria. The sense was echoed by the often critical to Trump Washington Post, writing that the latest US President's decision to cut assistance to anti-Assad forces has provided Russia with final confirmation that it owns Syria. One of the leading Israeli dailies - The Haaretz - published an article titles "Trump is handing over Syria to the Russia and Iran. This is a major development and might be considered a potential personal repudiation to Trump. He is becoming simply too unpredictable. It is not so much about the specific move on Syria, as hundreds of American taxpayers'millions of dollars went down the drain. Trump opened too many fronts - antagonized the intelligence community, antagonized key US allies. The Russia dossier is blocking him from engaging into anything of substance. He needs to deliver the promised change to his voters. For a time excuses will make up for the lack of progress - unfriendly Washington, the establishment against a maverick. Yet people will judge him on the deliverables. The latest piece of legislation - S.722 - sanction on Iran and Russia, after the House returned a finetuned and ammended version, signals that the US political establishment does not trust him to lead America and NATO in containing Russia. If the US top army brass considers Russia as the biggest threat America faces today, and the President is not trusted to lead his nation in this most important battle, how long it will be before the country deems him unfit for the job? Tillerson is a lithmus test - he is a pragmatists from the corportate world. The rumours that he contemplates a resignation might be a just a warning shot, but it adds to an air of uncertainty and a growing sense of time lost. If the Secretary of State goes - Trump will be a defenseless position.

Comments

Popular posts from this blog

Денят след, като размисъл за деня преди изборите.

Вече няма съмнение, че ГЕРБ и ДПС са две лица на една и съща монета. Зависимостите са асиметрични, тоест Пеевски държи силните карти, но Борисов ще бяга от правителство на ГЕРБ и ДПС като дявол от тамян. Защото не може да управлява по друг начин, освен този, който доведе до 2020 година. До тук тривия. Стратегията им включва обезличаване на ППДБ и повече интриги за да ги разделят на принципа – добрите от ДаБГ и лошите от ППДБ. Още от сега започнаха. Няма да успеят, защото в момента в който някой от лидерите понечи да направи опит да възстанови комуникацията за власт с ББ е приключил окончателно като политик. Вече не може да мине номера, аз ще говоря само с Борисов, защото не можеш да говориш с него без да виждаш сянката на Пеевски. Да го кажа в прав текст – да, за тези избори са единствената алтернатива, но не за следващите, ако още си мислят, че са незаменими и незаобиколими, и че имат крепостен електорат, много силно грешат. Изобщо на тези избори ще катастрофира цялата политическа л...

След Борисов и Пеевски - и потоп. За достигнатите немислими нива на цинизъм в българската политика

  В архива на Алексей Петров има още много "записи", с които заптиетата на Пеевски са успяли да се сдобият - респективно Пеевски. Ще има и нова вълна от "компромати". Каква е целта? Не я крият, ППДБ да бъде маргинализирана до степен да не може да окаже съпротива в Парламента и ГЕРБ/ДПС да могат да предложат "по милост" власт на желаещите в ППДБ. Това е замисълът. За това казах и повтарям - за мен няма вариант ППДБ да правят каквато и да е сглобка или нещо друго освен на бъдат опозиция и да мислят, как да си върнат влиянието и подкрепата през опозиционни действия. Но не изключвам в средите на ППДБ да има нови Петър Московци - човешката природа крие всякакви тайни, особено в контекста на конкуренцията за Борисов - Пеевски громи ПП, че искали да прецакат Борисов, Асен Василев громи Пеевски, че е пленил Борисов. Все още не съм чул ясно да заяват, че при никакви обстоятелства няма да правят никакви сглобки, макар че би трябвало да се подразбира. Няколко пъти го...

Извинението на Путин: Признание под натиск

  Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика. "Панцир" и политическата цена на грешките Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система. Неубедителните оправдания и пропуските в отговорност...