Skip to main content

Ще успее ли метежът на Пригожин?

Острият тон в изявлението на Путин по отношение на опита за преврат на Пригожин (след заканата да смени Путин метежът може да се нарече и преврат) може да се окаже неефективен, тъй като идва твърде късно и няма достатъчно силно въздействие. Въпреки че твърдата реторика е подходяща, тя може да не възпре Пригожин. Путин винаги е реагирал остро когато е под натиск, но този път е различен, тъй като той вече не притежава цялата власт.

Опитът за преврат назряваше от известно време, особено след като Путин и Шойгу наредиха ЧВК "Вагнер" да премине под контрола на Министерството на отбраната до края на юни. Тази директива отгоре на практика целеше да лиши Пригожин, ключов играч в борбата за властта и наследството на Путин, от единственото му предимство.

ЧВК Вагнер, финансирана от руски олигарси и бюджета на Министерството на отбраната, естествено се превърна в огромна сила по време на военните операции в Украйна. Съперничеството между Пригожин и началника на Генералния щаб Герасимов създаде непреодолими проблеми при управлението на настъпателните и отбранителните операции  в Украйна. Нито една армия не може да издържи на усложнения, произтичащи от двойното подчинение и проблеми с единоначалието.

Подобно на корупцията, която беше най-успешната експортна стока на Путин в чужбина, сега същата тази корупция се завърна като бумеранг, за да го преследва, като значително подкопа икономическата и финансовата основа на неговата власт. Важно е да се отбележи, че тя също така блокира способността му да поддържа производството на оръжия и боеприпаси с темпове, достатъчни за текущите операции в Украйна. Частните армии, първоначално създадени за тайни операции, заобикалящи ограниченията за официалните руски войски, се превърнаха в кошмар, заплашващ техния създател.

Какви са шансовете на Пригожин?

Той вече е успял да нанесе унищожителен психологически удар на Путин, от който последният няма да може да се възстанови. Струва си да се отбележи, че този удар не дойде от "либералната опозиция" или от хвърления в затвора Навални, а от един "военен герой", който привлече вниманието на обикновените руснаци и патриотичния елит, макар и с цената на десетки хиляди жертви сред вагнерианците. Днес прокремълските пропагандисти твърдят, че тези жертви са били престъпници, но този етикет не им попречи да умират в името на Путин по време на операциите в Бахмут.

Може ли Пригожин да успее, въпреки че е превъзхождан от стотици хиляди души?

Въпросът не е единствено в числения баланс, а по-скоро в сравнението на мотивацията, решителността и това кой държи инициативата, включително контрола върху медиите. Пригожин и неговите последователи са изразители на недоволството, което сражаващите се в Украйна изпитват поради широко разпространената корупция, злоупотребите и пълния срив в оперативното управление. Да, Путин може да мобилизира стотици хиляди поддръжници в Москва, но има фактори, които трябва да се вземат предвид:

-    Путин неминуемо ще се сблъска с предизвикателства, когато използва сила срещу народа си на родна земя. Все още съществува известна степен на обществена търпимост, а всяко подобие на гражданска война в Русия ще накърни властовия му статут и ще се разглежда като признание за провал.

-   Лоялността на ФСБ (Федералната служба за сигурност) и Росгвардия (Националната гвардия) е под въпрос; тяхната лоялност, както и на всеки бодигард, може да се промени при смяната на властта. ФСБ не може сама да контролира армията.

-  Пригожин е "турбо" патриот и неговият преврат предлага на руския елит възможност да излезе от безизходицата в Украйна, което е малко вероятно под ръководството на Путин. Сред руснаците се наблюдава нарастваща умора, тъй като мнозина копнеят за победа, но още повече за край на конфликта.

От съществено значение е да се следи ситуацията отблизо. Ако Пригожин напредне след Воронеж, на Путин ще му се наложи да преговаря с него, което ще доведе до падането на Шойгу и Герасимов. Тогава Путин може да поеме роля, подобна на тази на Горбачов след пуча на Елцин.

Comments

Popular posts from this blog

Извинението на Путин: Признание под натиск

  Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика. "Панцир" и политическата цена на грешките Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система. Неубедителните оправдания и пропуските в отговорност...

Peevsky - Bulgaria's Ivanishvili - the suppression of Bulgarian democracy?

The most crucial task in the upcoming elections is to stop Peevski (DP) on his path to state control. All talk of economic growth, reforms, incomes, joining Schengen and the eurozone must be put on hold because if we allow this man to take power, none of these goals will make sense. The signals are clear. After reopening the procedure for the election of the Prosecutor General, Peevski has reopened the procedure for the election of the head of the SAC. The same institution put him on the electoral track with the bounty - the DPS logo. And this is a pre-emptive move because the personal political capital of his lieutenant - the current head of the SAC, Cholakov - has been spent. Moreover, Cholakov's mandate has expired - so he will inevitably become a liability if Parliament succeeds in replacing its quota in the SJC before it makes new appointments. Is this not enough to convince you that Peevski is a strategic handicap for the future of this country?  The omnipotent DP is in sole ...

Вярата не се преподава, тя се живее

И търсят духът на Караджата... Разделението между църква и държава не е просто модерна прищявка или плод на секуларизъм. То е дълбоко осъзнат принцип, формиран след векове на исторически опит, който доказва, че когато църквата и държавата се смесват, и двете страдат – първата губи своята духовна чистота, а втората – своята институционална стабилност. Въпреки това, периодично се чуват призиви за въвеждане на задължително религиозно обучение в българските училища, често облечени в реторика за „укрепване на традиционните ценности“ или „възраждане на националната идентичност“. Но тези предложения крият сериозни рискове – не само за личната свобода, но и за самата вяра и все още крехката ни демокрация. Вярата като тайнство, а не учебен предмет Вярата в Бог, както и всяко истинско духовно търсене, не може да бъде сведена до набор от правила, текстове или формули. Тя не е като математика или история, които могат да бъдат преподавани като факти и дати. Вярата е тайнство – интимен процес, ко...