Skip to main content

По повод на поредния опит на Иван Кръстев да лансира идеи на Кремъл

Не следя всички публикации на Иван Кръстев, но добре познавам контекста, в рамките на който, реализира търсенията си - творчески и други. Той е този тип политически анализатори, който имат безпогрешен нюх към най-монетиризируемата ниша в геополитическия дискурс.

Днес тя е войната в Украйна и как тя да бъде прекратена, по начин, който може да запази Путин и неговия тип власт и да спре настъплението на украинската армия.
Само ще цитирам последното изречение от статията му в Ню Йорк Таймс /правото да печаташ там се дава на малцина/, преведена и препечатана /пратиха ми я/ от Дневник /може да има и други/. Познавайки Кръстев, съм сигурен, че изборът на дата на публикацията точно на 8 ноември, денят на изборите в САЩ, преследва конкретна цел - тя да се превърне в програмен залп на сбъдналата се прогноза за "червена вълна" - победа на републиканците и връщането на Тръмп в епицентъра на американската политика. Уви, не стана и днес звучи нелепо.
Затова и статията му, на фона на изборите, вероятно е трябвало да даде "тяло" на тези прогнози, да осмисли за американския елит необходимостта от налагане на Украйна на нуждата от преговори с Путин. Разбира се от загриженост за единството на Запада. Да не си помислите друго!?
По традиция международните писания на Кръстев се препечатват от много демократични и либерални издания, и сред мнозина могат да хванат дикиш, за това и тези мои редове..
Няма да правя пространен анализ, просто ще коментирам най-важните последни изречения от статията му.
Цитат "Реалната опасност за единството на Европа се състои в различните възгледи за това как войната трябва да приключи, а не в заплахите на Путин." Край на цитата.
Още веднъж, ако не сте забелязали как Кръстев сменя местата на причина и следствие, на действие и резултат. Извежда непостижимото за рационалния ум съждение, че опасността за единството на Европа не идва от заплахите на Путин, а от различните възгледи за войната, които по представите на Кръстев се формират от само себе си, извън въздействието и влиянието на Путин. Да отричаш, че епицентър на Путиновата политика е мобилизацията на прокремълските политици и партии и разединяването на Европа, трудно се вмества дори в минималните разбирания за обективен прочит. Путин откровено финансира политици и партии, включително и политолози, журналиси и други медиатори на обществено мнение, в Европа именно за да я разедини и подчини, в този смисъл разглеждането на заплахата от Путин изолирано от следствието от неговите действия е меко казано манипулативно. Войната на Путин срещу Запада е тотална и ако Кръстев не я вижда, това е негов проблем. Да си спомним за Мопасан - единственото място в Париж, от което не можеш да видиш Айфеловата кула е ако си в нея.
Цитат "Ще почувстваме това още през зимата, когато общественият натиск за започване на преговори с Москва ще се увеличи." Край на цитата
Тук Кръстев просто ретранслира стара опорна точка на Кремъл. Имаше едно видео със замръзваща Европа, което беше снимано в реално замръзващия Красноярск. Тази опорка беше пусната още от август, като целта беше да стресне Европа с ниските равнища на съхранение на природния газ и обречеността на високи цени и зависимост от Русия. Подтекстът - или клякате на Кремъл и спирате подкрепата на Украйна или студ и тъмно. Част от тази операция сега Путин провежда в Украйна, като съзнателно и системно бомбардира и изважда от строя критична енергийна инфраструктура на страната, като оставя милиони украинци на "тъмно" и на "студено". Но нещо с протестите на украинците не се получава. И в Европа няма да стане, поне не в мащабите, които си представя Кръстев. По същата причина. Този път е различно и разломът между Русия и Запада е непреодолим.
Повтарянето на заплахата със зимата от Кремъл от позицията на днешния ден, в който руската газова заплаха не плаши никого в Европа, означава че опитите на Кръстев са безнадежно, дори скучно дежа вю.
Явно Кръстев не разбира, че този път нещата са различни и Западът няма или по-скоро не може да налага на Украйна и Зеленски на всяка цена да преговарят за мир с Путин и да така да спасят неговия режим от сгромолясване. Както го правеше Саркози във войната с Грузия. Тук Кръстев е и закъснял и е надценил сериозно влиянието си.
Цитат " Различните представи и виждания за желания край на войната са толкова емоционално и морално натоварени, че всяко споразумение ще бъде болезнено и сложно. Но постигането на някаква обща рамка за изход от войната е необходимо. Без такава рамка опасенията на украинците, че ще бъдат предадени от Запада, и страховете на Путин, че Русия ще бъде унизена във военно отношение, подхранват до крайност военната ескалация"
Тук перфидността се състои в това, че Кръстев предполага тази рамка да бъда договорена извън оста Киев - Москва /нещо на което Путин разчита изцяло, след като той и Лавров де факто се самодисквалифицираха от преки контакти съз Зеленски, когато в първите дни на войната отказваха с надменност и презрение неговите апели за дипломатическо решение на конфликта/. Та "великата" идея на Кръстев, която вън от съмнение импонира на някои западно европейски политици, които са шокирани от перспективата Путин и Русия да загубят войната и Украйна да изплува като самостоятелен и незаобиколим център на европейската политика, е тези сили да договорят рамка и да я наложат на Зеленски.
Кръстев не може да разбере, че светът се промени и неговите класически опорки на посредник на Кремъл и Запада, са реликва. Ражда се нов свят и в него Украйна не е просто бутон, който западни политици могат да натискат, когато им хрумне, а опора на ЕС и НАТО. Не случайно и не толкова на шега - в НАТО казват, че не е проблемът в това Украйна да се присъедини към Съюза, а на НАТО да се издигне до равнището на подготовка и отдаденост на Украйна на битката с поредното издания на руския царизъм.

Comments

Popular posts from this blog

Виктор Орбан заминава за Америка след като сдаде властта в Унгария

Със сигурност Орбан ще присъства на Световното по футбол, но ако обстановката се нажежи, според бившия посланик във Вашингтон Андраш Симони Орбан може да остане в Америката на Тръмп дори за по-дълго време.  Саболч Пани Според източници, запознати с плановете на оттеглящия се министър-председател, Виктор Орбан със сигурност ще присъства на Световното първенство по американски футбол, което ще се проведе между 11 юни и 19 юли, като по-голямата част от мачовете ще се играят в САЩ, а няколко – в Мексико и Канада. Колко точно мача ще успее да посети Орбан, засега не е ясно, но той със сигурност ще присъства на финала на 19 юли в стадион „МетЛайф“ в Ню Джърси, близо до Ню Йорк. Пътуването му обаче не е свързано само с футбола. Още преди изборите на 12 април няколко източника, близки до правителството, ми споделиха, че премиерът, видимо изтощен от кампанията, ще прекара времето си в САЩ, в Ню Йорк, заедно със семейството си – Рахел Орбан, Иштван Тиборц и внуците си – по време на Световнот...

Вярата не се преподава, тя се живее

И търсят духът на Караджата... Разделението между църква и държава не е просто модерна прищявка или плод на секуларизъм. То е дълбоко осъзнат принцип, формиран след векове на исторически опит, който доказва, че когато църквата и държавата се смесват, и двете страдат – първата губи своята духовна чистота, а втората – своята институционална стабилност. Въпреки това, периодично се чуват призиви за въвеждане на задължително религиозно обучение в българските училища, често облечени в реторика за „укрепване на традиционните ценности“ или „възраждане на националната идентичност“. Но тези предложения крият сериозни рискове – не само за личната свобода, но и за самата вяра и все още крехката ни демокрация. Вярата като тайнство, а не учебен предмет Вярата в Бог, както и всяко истинско духовно търсене, не може да бъде сведена до набор от правила, текстове или формули. Тя не е като математика или история, които могат да бъдат преподавани като факти и дати. Вярата е тайнство – интимен процес, ко...

Краят на тихите експулсирания, в Будапеща може да последва мощна контраразузнавателна акция

През шестнадесетте години на управлението на Виктор Орбан така нареченото „тихо експулсиране“ се превърна в запазена марка на контраразузнавателните операции в Унгария. Ако изобщо са били изпращани руски шпиони в родината им – което и без друго се случваше рядко –, това винаги се пазеше в тайна, за да не се разгневи още повече Кремъл . Тази практика вероятно ще се промени с формирането на правителството на Петер Магяр, което вече привика руския посланик във връзка с руската атака с дронове над Карпатия. Според унгарски източници в областта на сигурността и контраразузнаването обаче унгарското правителство скоро може да разполага с по-широки възможности за ответни мерки: дълъг списък с повече от дузина идентифицирани руски шпиони, действащи под дипломатическо прикритие. Веднага след нападението над Украйна, през февруари 2022 г., унгарските служби за контраразузнаване предадоха на правителството на Орбан точно такъв списък с дипломати, които трябва да бъдат експулсирани. Според източник...