Протестът и Улицата като последната територия на Свободата

" ...по-скоро сме готови да търпим
сегашните злини, отколкото

към други неизвестни да се хвърлим.

Така съзнанието ни създава

от всички нас страхливци; и така

естественият цвят на смелостта

изтлява в бледността на наште мисли.

Дела на сила и величие

пред този страх изменят своя път

и губят име на дела…" 

Хамлет

Ако направим разрез на протестиращите през 2013 година и тези през 2019 година ще установим с тревога, че мнозина активни тогава днес са в наблюдаваща позиция, от улицата минаха в Интернет и социалните мрежи и се залъгват, че са намерили равностоен израз за своята активна гражданска позиция. Те са предали най-вече себе си. От това вътрешно неудовлотворение се ражда отрицание на всеки протест, в който те не искат или не смеят да участват. Разновидност на тази безпомощност е излишната претенциозност и критичност към действията на останалите да протестират.

Мнозина възприеха позиция на критици, включително и по отношение на снощната проява на Инициативата "Правосъдие за всеки" и другите организатори. Критиката от удобната позиция на несъстояли се протестъри /исках, ама нямах желание/, на естети на уличното поведение, на "апостоли" на духовния конформизъм и нищоправенето. Всичко с едничката цел да намерят утеха за собствените си грехове и отговорност за пропадането на българската демокрация и реванща на Делян Пеевски за 2013 година.

Да, в България от 2019 година този, същия, който свалихте от поста шеф на ДАНС, е истинския господар на страната. Нему се кланят и Борисов, а и Доган вече не може да го озапти. Успя през прокуратурата, която използва за да фалира КТБ в която потънаха неговите дългове от половин милиард лева. Промени и овладя целия Висш Съдебен Съвет и подчини изпълнителната и законодателна власт. В Парламента в момента няма нито една партия която да не е поставил под свой контрол. От разкритията на Явор Нотев се вижда ясно, че именно Дариткова по поръчение на Борисов върши основната работа. А Борисов отново ще се направи на "ни чул, ни видял".

Някой от Вас някога организирал ли и е протест? Питам просто така. Защото зная за изключителните трудности и рискове става дума. Неща, които винаги могат да излязат извън контрол, защото няма сценарий и медиен комфорт.

С каква посветеност и лични жертви тези момчета и момичета вършат тази народополезна работа. И го правят все по-добре. Снощният протест беше най-добрия от гледна точка на организация и разнообразие и от много време.

За това поднасям моите искрени благодарности на организаторите и ги насърчавам да продължават, защото протестите тепърва ще стават все нужни, ако не искаме да се превърнем отново в рая.

И се пренасям в последните години на турското "робство", и си представям как тогавашните будители са били възприемани от съседите си по общност. Вдигнат се няколко души "луди" глави да изразяват несъгласие и да призовават към промяна чрез протест, вкючително бунт, и огромното мнозинство от "кибици" и "сеирджии", особено "чорбаджиите" възмутено ги гълчи, че им развалят хатъра. Твърде рядко енергията на промяната и протеста стигат да някава истинска заплаха за Султана.
В хрониките тези редки случаи на турбулентност влизат с няколко реда "бунят раята".

Кибиците и сеирджиите започват с одумванията - на еди кой си момчето хаймана, не заляга над уроците или работата, събира се с лоши хора, иска да сваля властта?! Ще ни подпали чергата. "Точно този/тази ли ще оправи работата", "да си гледа дома и децата" и прочие класики от многотомника на несъстоялата се българска духовна свобода.

В най-позорния случай, изплашените до смърт "кибици" предават лудите глави на заптиетата /снощи заптиета имаше в изобилие/. Да не мислите, че няма и такива, които само потриват ръце и чакат "заптиетата" да разгонят протеста и да арестуват за оправдаят собствената си позиция на "да би мирно седяло, не би чудо видяло"?

То и Левски е получавал много повече укори отколкото подкрепа и разбиране за това че е дръзнал да наруши спокойствието на Империята/Системата!? Какво друго освен поредица от "статукво" са били годините на османско владичество.
И днес става реч за статукво.

И пишман моралистите тогава също са укорявали Дякона, включително и за историята с ратайчето. Защото като излезеш на полето и започнеш борбата, нещата рядко са красиви. Може и да съгрешиш не в помисли и дела, а в мярата между желаното и възможното. Защото често в представите ни за неразумното и за "лудосттта" днес се оглежда възможното и нормалното утре.

За това да кажа добра дума и за куража на едни от малкото будители и организатори на народните протести - момичетата и момчетата от Инициатива "Правосъдие за всеки", както и от всяка друга организация, която намери за свое призвание организацията на народно недоволство.

Кибици винаги ще има. Но в историята остават Левски, а имената на кибиците ги няма, нито на неговите предатели. Да не говорим на заптиетата и страхливите пазители на статуквото.

Дерзайте момчета и момичета, които организирате тези протести. Очаквайте новите дати на протеста срещу предизвестения избор на тоталния нищоправещ Цацаров /няма по-убийствен пример за професионален провал преценен през делата за корупция, осъдени за контрабанда, за злоупотреба с власт, за разхищение на публични средства, за изборни машинации и т.н./, който ще надгради протеста срещу избора на Иван Гешев.

В последна сметка приказките са евтини, особено от уюта на дома. След като отнеха възможността за промяна през избори, поради хилядите машинации, остана само Улицата.

Вие, излезлите на протест, сте моите герои. И е крайно време интелектуалците, писатели, поети, известни личности да разберат - имат дълг към своя народ. Да го изведат от Пустинята.