Bulgaria Analytica: Села и градове призраци - българския самонаправен Чернобил

Линк към България Аналитика

Миналата седмица минах покрай ТЕЦ Марица Изток-2 и Марица Изток-1. Целият район е потресаващо запуснат – видях села като след бомбардировка, къщите разрушени, без прозорци, често без врати, стопанските дворове разградени, като в някакъв филм на ужасите. Част от земята обработена, пролетта настъпва и всички нюанси на зеленото се пред вас. Няма никакви следи от замърсяване на околната среда, а това трябваше да бъде най-замърсения регион, след като плаща убийствено високи квоти за замърсяване на атмосферата от китайци, индийци, пакистанци.

Въглищните ни централи са изправени на линията за разстрел. Еко и ядрените лобисти намериха пресечната точка на своите интереси. От различни изходни позиции и устремени към различни крайни точки – но в момента обективно се подпомагат. Няма Марици, има АЕЦ „Белене“.

Пред някои от разрушението села „гордо“ стоят информационни табла, че тук се реализира проект с участие на еврофондове. От горе грее знамето на ЕС и родния трибагреник. Езикът е стандартен, шаблонен, дехуманизиран – за да го разбират само даващите и вземащите парите. Табелата е за това какво е трябвало да бъде сторено, защото явни следи от благодат няма… Минаваш през някога живи села, които днес са символ на управленска импотентност и безхаберие – снимка на днешна България. Чудех се за какво точно са използвани тези милиони евросредства. Отговорът се носи във вятъра – нито лев не е стигнал до крайната цел на проекта. Всичко е „усвоявано“ от консултанти, фирми изпълнители, подизпълнители, обслужващи схемата политици, изобщо „по пътя“ от момента, в който реката от средства е тръгнала от Брюксел и е завършила като малко поточе на ниво район, което пресъхва накрая, без да произведе някакъв видим или измерим резултат. Накрая останали пари само за една табела.

С такива мисли гледам по-късно вечерта на същия ден сюрреалистичен репортаж от про-климатисткия протест на учениците в Брюксел, който призовава за незабавно колективно самоубийство – 80 процента намаляване на емисиите до 2030. Видях по-скоро мероприятие – организирано, предварително рекламирано и широко отразено от европейските и родни медии. Същите, които няма да направят репортаж или предаване за цената и щетите на подобни радикални щения на новите комсомолци на времето. Струвало си, според протестърите, да не ходят на училище за да се борят за световния чист климат. Сещам колко популярно щеше да бъде по мое време да не ходим на училище заради висок повод – да се борим за мира в целия свят или против това, че бият черните в Америка. Но тогава учихме здраво.

Не виня децата – няма кой да им каже какво означават техните призиви.

Главният в ЕК Жан Клод Юнкер патетично заявява, че всяко четвърто евро в ЕК бюджета се харчи за борба с климатичните промени. Това означава десетки милиарди долари в превръщането на подобни бивши живи в пустини региони, като този в Мариците. Вероятно другите правителства обаче правят стратегии с компенсации, алтернативни инвестиции и заетост. У нас сме на равнище нищоправене – чиста „околна“ среда без хора.

Манипулирани ученици, които вместо да се вдъхновяват от проекти за създаване на стойност през иновации и предприемчивост, да покоряват неизвестни територии на познанието, се класират в групата на преразпределителите на чуждото богатство – което си е левичарство, марксизъм в чист вид. Някои ще кажат – какво да очакваш от Швеция – дясна идея!?. Но изглежда шведите изнасят левите си крайности, но задържат за себе си разумните решения и поведение. Имат здрава индустриална база, макар че последните развития не са добри и там, особено по отношение на изоставaнeто си от глобалните лидери.

Искаш да стъпиш на Марс – налагаш данък марсианска мечта на всички – те си ограничават качеството на живот, жертват си доходи и благосъстоянието, и колко му е – ето ни на Марс. Помните ли надпреварата кой ще стъпи пръв на Луната през 60-те. Тя продължи и в известна част от 70-те и след това изведнъж спря. И САЩ и СССР разбраха, че е безумие да хвърляш огромни средства в постигането на цели, които имат предимно символично значение. Защо мислите, че програми за полет до Марс тогава спряха – просто изчислиха, че на този етап технологиите не позволяват разумен път към целта. Разработването на нови ще струва планини от финансови и други ресурси, които сериозно ще ударят върху икономическото развитие и благополучието на населението. И умните ръководители дръпнаха ръчната спирачка на амбициите си.

Да се хвърлят огромни пари за да се субсидира деструкция, без да има съзидание, която се оправдава с това китайци и индийци замърсяват планетата и трябва да компенсираме техните действия, си е класика по клинична психология на политиката.

Решават някъде надалеч от нас, в Брюксел, след това декрета идва в София, а накрая страдат в Бели бряг. Ако някой иска да знае какво причиняват климатичните истерии и непремерените искания – да отидат в тези райони, през които преминах днес.

Не твърдя, че няма нужда от изход от въглищата, но това трябва да бъде направено с изострена чувствителност за болката и разрушенията, която климатичните шамани могат да причинят на хора и райони. Трябва добре разчетен преход, след който да остават живи села, обработени земи и благоденстващи хора…

Най-лошото тепърва предстои, защото убийството на тези региони още не е в последната си фаза. Първа ще падне ТЕЦ Марица Изток-2. Няма съмнение. И се питаш как така става, че уж битката бе с идеална цел – против промените в климата, а накрая завърши с прозата, че Доган стана мултимилионер!?..

Тези шведски ученици със сигурност са подпомагани от „добронамерени“ батковци, които пак със сигурност финансират проявите им. Изобщо идеализма отдавна не е сърцевина на битката, а източник на власт и богатство…

Мислех си докато пресичах моята България – невежеството е толкова всестранно, че ако утре се издигне лозунг „да забраним СО2“, ще стигнем логическия край на този безкраен абсурд, защото нали ограничаваме въглеродни емисии…

А има толкова мръсотия в пряк и преносен смисъл в околната ни среда. Погледнете около себе си и преценете, кое е по-ценно – да бъде чисто около вас и то да стане с вашето участие или някаква абстрактна битка, в която ви убеждавам че имате по-голямо влияние от слънцето върху климата. Колкото и да свивате въглеродния си отпечатък – глобалните баланси не зависят от САЩ и ЕС. До миналата година Северна Америка и Европа произвеждаха една трета, а до две години ще произвеждат една четвърт от парниковите емисии!? Което означава, че колкото и да затягате колана, решението е извън вас.

Родните парламент и правителство храбро бранят правата на жабата в НП „Пирин“, налагат „яки“ глоби за плажна кърпа върху дюни, но нехаят ако някой ги булдозерира.

Извинете на това дори не е театър на абсурда, а масова колективна лудост.

Ако имате път през района на Мариците – отворете сетивата си и си спомнете за собствената си отговорност за случващото се.

И в политиката, както и в живота трябва да има принцип – преди да рушиш, да създадеш.