Bulgaria Analytica: Пазарният тест на LNG терминала в Александруполис – пазарът смята, че Газпром има алтернатива
Линк към Bulgaria Analytica
Първата необвързваща фаза на пазарния тест за капацитета на плаващия терминал за втечнен природен газ в Александруполис предизвика неочаквано голямо търсене – над 12 милиарда кубически метра в заявки, над два пъти планирания капацитет на FNLG – 5,5 милиарда кубически метра. Двадесет компании представиха намерения да резервират капацитет. В следващата, обвързваща фаза цифрите ще паднат значително, но посланието за възможностите на втечнения природен газ не може да бъде по-недвусмислено – търговците на газ са уверени, че биха могли да предложат конкурентни цени за природен газ и да получат пазарен дял в Югоизточна и Централна Европа. С други думи, те вярват, че газът от световния пазар за ВПГ може да се конкурира с газопроводния газ на Газпром за парите на клиентите. Друго важно заключение е, че резервирането на капацитет за интерконектора Гърция-България вероятно ще се увеличи, тъй като той е естественото продължение на север. Все още е твърде рано за еуфория, тъй като доста теми остават отворени – първо, коефициентът на конвертиране на незадължителни към обвързващи оферти ще зависи от премахването на специалните привилегии – намалени тарифи за транзит на природен газ – за Газекспорт, които достигат до 10% от крайната продажна цена на природния газ на границата на страната клиент. Този заслон, предоставен от правителствата и държавните компании в ЮИЕ на руския газов монопол, изисква специално разследване от Европейската комисия. Без равен достъп до капацитет и клиенти, няма да има много компании, които да са готови да жертват търговската възвращаемост и да плащат банкови гаранции, за да ангажират дългосрочен капацитет в южната входна точка на газопреносната система на Балканите при Александруполис. Очакванията могат лесно да бъдат преувеличени, като се имат предвид ниските нива на заетост на капацитети в терминалите за ВПГ и транспортната инфраструктура в Гърция и в другите страни на ЮИЕ. Първото по-значително карго американски втечнен природен газ се разтовари в терминала Ревитуса, но ангажиментите и приходите в дългосрочен план все още са несигурни. Във всеки случай 20-те участници, като брой, надхвърлят очакванията и са доказателство за предстоящата пазарна динамика, тъй като големите международни играчи влизат в състезанието, готови за битка за клиенти на газовия пазар в региона. Руският газов монопол вероятно играе с няколко играчи в търга за капацитет в плаващия терминал за втечнен природен газ край Алекснадруполис. Старата парадигма в стратегията на Газпром в Южния газов коридор отново заработи безупречно – ангажират се капацитети за да се блокира достъпа на конкуренти. Лошата новина за Москва е, че американските и европейските търговци на втечнен природен газ не са особено впечатлени от заклинанията на Газпром, че газопроводният му газ е извън конкуренция. Въпреки уверенията, че Българският енергиен холдинг е готов да закупи миноритарен дял в компанията, която реализира проекта за нов терминал – Gastrade, поведението на българското правителство остава двусмислено. Няма анализ на риска , на разходите и ползите, няма стратегическа линия на поведение – предложените акционери постоянно се менят – БЕХ или Булгартрансгаз. Ползите от дялово участие в капитала на оператора на FNLG се различават от ползите на търговците и наемателите на капацитет в него, особено когато те са оператор. Интересът на българските потребители едва ли е тъждествен на ползите от дяловото участие, тъй като ниските цени и достатъчната ликвидност са функция на конкуренцията от множество източници и дестинации. Потребителите на газ у нас, не се интересуват от предварително избрани „победители“, още по-малко когато те са монополи. Ето защо изглежда по-логично националният търговец на газ Булгаргаз, а не операторът Булгартрансаз – BTG, да резервира капацитет в терминала край Александруполис, да сключва доставки за ВПТ от различни източници, включително от Съединените щати. От друга страна, стремежът за участие в стратегически бизнес с втечнен природен газ чрез държавни компании може лесно да доведе до „политически“ мотив BTG да придобие дял в новия терминала за ВПТ. Дяловото участие едва ли трябва да бъде самоцел. За Булгартрансгаз придобиването на дял може да има някакъв смисъл само в контекста на интегрирането на преносни капацитети в региона, така че компанията да може да предлага на своите клиенти по-евтини, интегрирани трансгранични продукти. Вместо да купува дялове и капацитети в критична транспортна инфраструктура в региона, операторът би могъл да се ангажира със суап или съвместно предлагане на капацитети с други оператори. В същото време липсата на съгласуваност и непоследователност започва да „стърчи“ на фона на обстоятелството, че „Булгаргаз“ вече има резервиран капацитет в директен поток в интерконектора АйДжиБи, който е естественото продължение на терминала край Александруполис. Усещането за двусмислие се засилва, като се отчете че няма отговор на основният въпрос – къде, как, кой и най-вече защо български държавни компании трябва да участват. Българското правителство от една страна настоява, че защитава преобладаващ „национален“ интерес, а именно да осигури максимално натоварване за българската ГТС със значителна ликвидност на газ, независимо от източника, включително чрез бърза и неограничена либерализация на националния газов пазар. Тази линия предполага държавата да не се конкурира с частните субекти, да представя инициативата на саморегулиращия се пазар. Другата, на пръв поглед доминираща линия, е дирижистката или проактивната, която насърчава държавната намеса в пазара на газ чрез държавни инвестиции в геополитически мотивирани проекти, платени от парите на данъкоплатците. Нито БТГ, нито Булгаргаз, нито БЕХ са особено прозрачни и изчерпателни откъм информация за своите планове и намерения. Повечето, ако не и цялото внимание на ръководствата им, бе съсредоточено върху обслужването на руските газови „потоци“ в региона през разширяване на TurkStream-2 в България, представен като тъждествен с подкрепения от ЕС Балкански газов хъб. Българското правителство изглежда решено да инвестира почти 1,4 млрд. евро, най-вероятно допълнени с квази- или пълни държавни гаранции. Поне на теория, това звучи като мотивирано от страха за загубата на приходи от транзита от Газекспорт, който изглежда като самодеструктивна отправна точка при оценка на ситуацията. Достатъчно е да се сравнят енергията на властите, отделена за руските газови проекти, от една страна, и усилията за увеличаване на потенциала на българската транзитна система чрез търсене на алтернативни спедитори и търговци, включително от Южния газов коридор и междусистемния интерконектор Гърция-България, от друга. Въпреки необвързващата фаза на пазарния тест, посочените намерения за ангажиране на капацитет от 12,2 милиарда кубически метра, при това в самото начало на процеса на отваряне на региона към световния пазар на LNG, не могат да не впечатляват. Руският газ най-накрая има надеждна и достъпна алтернатива. 100-те милиона щатски долара, които Булгартрансгаз събира в момента, както и очакваните два пъти по-високи приходи от транзит на газ на „Газпром“ след Турски поток, могат напълно да се съчетаят с приходите от предоставяне на транспортни услуги, предлагани на конкурентите на Газпром. Тази линия на мислене обаче не се споделя от управляващите държавата и държавните енергийни компании. Обяснението е просто – дългите години на изключителна работа само с един доставчик създадоха Стокхолмски синдром, генерирайки в допълнение добре смазана корупция и индуцирана слепота към алтернативи и конкуренти. Първият етап от пазарния тест на плаващия ВПГ терминал в Александруполис ясно показа – втечненият природен газ е силен претендент и Газпром не държи всички карти. С времето той неизбежно ще загуби пазарни дялове и доминиращата си роля в газовия пазар в Югоизточна и Централна Европа.
Първата необвързваща фаза на пазарния тест за капацитета на плаващия терминал за втечнен природен газ в Александруполис предизвика неочаквано голямо търсене – над 12 милиарда кубически метра в заявки, над два пъти планирания капацитет на FNLG – 5,5 милиарда кубически метра. Двадесет компании представиха намерения да резервират капацитет. В следващата, обвързваща фаза цифрите ще паднат значително, но посланието за възможностите на втечнения природен газ не може да бъде по-недвусмислено – търговците на газ са уверени, че биха могли да предложат конкурентни цени за природен газ и да получат пазарен дял в Югоизточна и Централна Европа. С други думи, те вярват, че газът от световния пазар за ВПГ може да се конкурира с газопроводния газ на Газпром за парите на клиентите. Друго важно заключение е, че резервирането на капацитет за интерконектора Гърция-България вероятно ще се увеличи, тъй като той е естественото продължение на север. Все още е твърде рано за еуфория, тъй като доста теми остават отворени – първо, коефициентът на конвертиране на незадължителни към обвързващи оферти ще зависи от премахването на специалните привилегии – намалени тарифи за транзит на природен газ – за Газекспорт, които достигат до 10% от крайната продажна цена на природния газ на границата на страната клиент. Този заслон, предоставен от правителствата и държавните компании в ЮИЕ на руския газов монопол, изисква специално разследване от Европейската комисия. Без равен достъп до капацитет и клиенти, няма да има много компании, които да са готови да жертват търговската възвращаемост и да плащат банкови гаранции, за да ангажират дългосрочен капацитет в южната входна точка на газопреносната система на Балканите при Александруполис. Очакванията могат лесно да бъдат преувеличени, като се имат предвид ниските нива на заетост на капацитети в терминалите за ВПГ и транспортната инфраструктура в Гърция и в другите страни на ЮИЕ. Първото по-значително карго американски втечнен природен газ се разтовари в терминала Ревитуса, но ангажиментите и приходите в дългосрочен план все още са несигурни. Във всеки случай 20-те участници, като брой, надхвърлят очакванията и са доказателство за предстоящата пазарна динамика, тъй като големите международни играчи влизат в състезанието, готови за битка за клиенти на газовия пазар в региона. Руският газов монопол вероятно играе с няколко играчи в търга за капацитет в плаващия терминал за втечнен природен газ край Алекснадруполис. Старата парадигма в стратегията на Газпром в Южния газов коридор отново заработи безупречно – ангажират се капацитети за да се блокира достъпа на конкуренти. Лошата новина за Москва е, че американските и европейските търговци на втечнен природен газ не са особено впечатлени от заклинанията на Газпром, че газопроводният му газ е извън конкуренция. Въпреки уверенията, че Българският енергиен холдинг е готов да закупи миноритарен дял в компанията, която реализира проекта за нов терминал – Gastrade, поведението на българското правителство остава двусмислено. Няма анализ на риска , на разходите и ползите, няма стратегическа линия на поведение – предложените акционери постоянно се менят – БЕХ или Булгартрансгаз. Ползите от дялово участие в капитала на оператора на FNLG се различават от ползите на търговците и наемателите на капацитет в него, особено когато те са оператор. Интересът на българските потребители едва ли е тъждествен на ползите от дяловото участие, тъй като ниските цени и достатъчната ликвидност са функция на конкуренцията от множество източници и дестинации. Потребителите на газ у нас, не се интересуват от предварително избрани „победители“, още по-малко когато те са монополи. Ето защо изглежда по-логично националният търговец на газ Булгаргаз, а не операторът Булгартрансаз – BTG, да резервира капацитет в терминала край Александруполис, да сключва доставки за ВПТ от различни източници, включително от Съединените щати. От друга страна, стремежът за участие в стратегически бизнес с втечнен природен газ чрез държавни компании може лесно да доведе до „политически“ мотив BTG да придобие дял в новия терминала за ВПТ. Дяловото участие едва ли трябва да бъде самоцел. За Булгартрансгаз придобиването на дял може да има някакъв смисъл само в контекста на интегрирането на преносни капацитети в региона, така че компанията да може да предлага на своите клиенти по-евтини, интегрирани трансгранични продукти. Вместо да купува дялове и капацитети в критична транспортна инфраструктура в региона, операторът би могъл да се ангажира със суап или съвместно предлагане на капацитети с други оператори. В същото време липсата на съгласуваност и непоследователност започва да „стърчи“ на фона на обстоятелството, че „Булгаргаз“ вече има резервиран капацитет в директен поток в интерконектора АйДжиБи, който е естественото продължение на терминала край Александруполис. Усещането за двусмислие се засилва, като се отчете че няма отговор на основният въпрос – къде, как, кой и най-вече защо български държавни компании трябва да участват. Българското правителство от една страна настоява, че защитава преобладаващ „национален“ интерес, а именно да осигури максимално натоварване за българската ГТС със значителна ликвидност на газ, независимо от източника, включително чрез бърза и неограничена либерализация на националния газов пазар. Тази линия предполага държавата да не се конкурира с частните субекти, да представя инициативата на саморегулиращия се пазар. Другата, на пръв поглед доминираща линия, е дирижистката или проактивната, която насърчава държавната намеса в пазара на газ чрез държавни инвестиции в геополитически мотивирани проекти, платени от парите на данъкоплатците. Нито БТГ, нито Булгаргаз, нито БЕХ са особено прозрачни и изчерпателни откъм информация за своите планове и намерения. Повечето, ако не и цялото внимание на ръководствата им, бе съсредоточено върху обслужването на руските газови „потоци“ в региона през разширяване на TurkStream-2 в България, представен като тъждествен с подкрепения от ЕС Балкански газов хъб. Българското правителство изглежда решено да инвестира почти 1,4 млрд. евро, най-вероятно допълнени с квази- или пълни държавни гаранции. Поне на теория, това звучи като мотивирано от страха за загубата на приходи от транзита от Газекспорт, който изглежда като самодеструктивна отправна точка при оценка на ситуацията. Достатъчно е да се сравнят енергията на властите, отделена за руските газови проекти, от една страна, и усилията за увеличаване на потенциала на българската транзитна система чрез търсене на алтернативни спедитори и търговци, включително от Южния газов коридор и междусистемния интерконектор Гърция-България, от друга. Въпреки необвързващата фаза на пазарния тест, посочените намерения за ангажиране на капацитет от 12,2 милиарда кубически метра, при това в самото начало на процеса на отваряне на региона към световния пазар на LNG, не могат да не впечатляват. Руският газ най-накрая има надеждна и достъпна алтернатива. 100-те милиона щатски долара, които Булгартрансгаз събира в момента, както и очакваните два пъти по-високи приходи от транзит на газ на „Газпром“ след Турски поток, могат напълно да се съчетаят с приходите от предоставяне на транспортни услуги, предлагани на конкурентите на Газпром. Тази линия на мислене обаче не се споделя от управляващите държавата и държавните енергийни компании. Обяснението е просто – дългите години на изключителна работа само с един доставчик създадоха Стокхолмски синдром, генерирайки в допълнение добре смазана корупция и индуцирана слепота към алтернативи и конкуренти. Първият етап от пазарния тест на плаващия ВПГ терминал в Александруполис ясно показа – втечненият природен газ е силен претендент и Газпром не държи всички карти. С времето той неизбежно ще загуби пазарни дялове и доминиращата си роля в газовия пазар в Югоизточна и Централна Европа.
Comments
Post a Comment