Bulgaria Analytica: Политиката на Германия по Северен поток - 2, трудно се вмества в представата за лидерство на ЕС

Управляващата коалиция в Германия, може да изпитва от време на време затруднения, когато иде реч за съгласуване на единна позиция между партньорите по сложни теми, но по проекта Северен поток – 2 има рядък консенсус. Германското правителство официално се противопостави на предложените от Европейската комисия промени в Газовата директива на ЕС, като се позова на тривиални протекционистки аргументи, които са нетипични за нация, която претендира да води ЕС. Тълкуването на позицията на германското правителство за „Северен поток-2“ на този етап е, че има пълно съвпадение с интересите на Газпром, което означава че Русия и Германия имат идентични позиции, които противоречат на позицията на Европейската комисия. Събрано в едно изречение заключението е – за Берлин ЕС може да е скъп, но когато става реч за пари – нашите интереси стоят по-високо.

Няма нищо фундаментално новаторско в това – просто една по-ярка степен на цинизъм. Както изглежда, вероятността канцлерът Меркел да продължи да балансира про-руските симпатии в германското правителство едва ли ще достигне нивата в предишния кабинет. Бившият германският външен министър Зигмар Габриел не само открито оспори американските доставки на отбранителни смъртоносни оръжия за Украйна, настоявайки за отмяна на санкциите срещу Русия, но енергично защити стратегията на „Газпром“ да лиши Украйна от милиарди транзитни такси чрез изграждането на струващия 10 милиарда долара газопрововод Северен поток – 2. Когато направи това изказване, той очевидно забрави да спомене, че само две години по-рано позицията на Берлин беше, че проект ще има само ако са гарантирани транзитни количества през Украйна.

В крайна сметка откровената защита на проекта от страна на германското правителство има чисто монетарна база, получаването на приходи, които се преместват от Украйна и Източна Европа към Германия и други западни страни от ЕС.

Повечето от критиките на ЕК, насочени към „Северен поток-2“, до голяма степен надхвърлиха пълномощията и по Третия Енергиен Пакет и засeгнаха оценки за очакван отрицателен ефект върху пазара на газ в ЕС. Правните основания за упражняване на пряк контрол от страна на ЕК върху „Северен поток-2“ не бяха налице. В най-добрия случай можеха да бъдат тълкувани непълно и двусмислено. Това позволи на Газпром да мобилизира отделни страни срещу Европейската Комисия, включително и българското правителство. Така крайна цел беше постигната – Северен поток – 2 реално раздели Европейския съюз.

Заслужава си да се проучи веригата на стойността на газовия бизнес на Газпром в ЕС и по-специално трансфера на държавните помощи от руската държава – както пряка финансова, така и нефинансова подкрепа – през „Северен поток“ 2 за германските и други европейски компании и бенефициенти. Проектът несъмнено ще разшири и ще позволи на „Газпром“ да обезсили конкуренцията си, като произволно прехвърли ползите от собствените си привилегии, предоставени му в изобилие от руската държава върху страни и компании, по негов избор и в съответствие с интересите на руската външна политика – пряко в центъра на Европа.

Може да се направи паралел между политиката на „евтиния“ суров петрол, която Кремъл провежда спрямо Беларус, и която позволява на Лукашенко да трупа финансови ползи от посредничеството и препродажбата на рафинирани продукти. Тази схема в значителна степен поддържа неговия режим „на вода“, като ползата надвишава 4-5 милиарда долара годишно. Случващото се няма нищо общо с взаимодействие между пазарни играчи, а е резултат на геополитика, замислена и реализирана на най-високо равнище в Кремъл.

Същата матрица на свързана зависимост може да се установи при ползите от продажбите на газ през „Северен поток – 2“ от германски и други свързани компании компании, които ги правят брокери и агенти на Русия при продажбата на неин газ в други страни на ЕС.

Вредното въздействие на държавната помощ, която руското правителство оказва на „Газпром“ и „Северен поток-2“ измерена върху пазара на газ в ЕС, е класически казус за непозволена държавна помощ от която се облагодетелстват отделни страни и компании в ЕС, за сметка на други страни и компании.

Като начало – крайните ползи за немски или други публични и корпоративни агенти в държави-членки на ЕС, са функция на воля руски държавен орган, който стои в началото на веригата на стойността още в Русия – при проучването и добива на нефт и газ. Това е непозволена държавна помощ не по първоизточник, а по реципиент, като са налице различни форми на държавна подкрепа за Газпром в Русия – субсидии, безвъзмездни средства, привилегировани заеми, преки данъчни облекчения, освобождаване от експортно мито върху газ, необлагани печалба, несъбран акциз, премахнати вносни мита за оборудване и пряко финансиране от държавния бюджет на критична логистика и свързваща инфраструктура. По целия път от сондажния кладенец в Ямал до излизането на суша на газопровода „Северен поток“ и входа му в германската газопреносна система са налице различни казуси за негламентирана от ЕС интервенция от страна на руската държава, която изкривява пазара и дава предимство на „Газпром“ над конкурентите му на газовия пазар в ЕС.

Европейската комисия има не само правото, но и задължението да осъществява мониторинг и да идентифицира случаите на непряка и пряка държавна помощ на пазара на газ в ЕС. Това, което е добро за Германия, не е автоматично е добро за ЕС.

Второто равнище на разбиране на предизвикателството за ЕС на руската държавна помощ е, че „Газпром“ се ползва с изключителен статут и привилегии, както на федерално, така и на регионално ниво. Монополното му положение му осигурява несравним с нищо достъп до ограничен административен ресурс и публични ресурси на страната. На пазара на природен газ в ЕС няма друга компания, която да може да се сравни, дори и бегло, с мащаба на ползваните на непазарни предимства на „Газпром“ – както по отношение на дела на държавните помощи в структурата на крайните цени, чрез които компанията се конкурира с други производители и търговци, така и привилегированите условия за достъп до транспортна инфраструктура, както в Русия, така и извън нея.

Това, което Германия предлага на „Газпром“ е сделка – търговско посредничство срещу защита срещу намеса от страна на ЕК. Това няма аналог при нито една друга компания, която действа на пазара на ЕС.

Трето, тази масивна държавна помощ в Русия, която оказва допълнителен пряк и страничен ефекти на пазара в ЕС, позволява на Газпром да покрива щети от съзнателно нарушаване на анти-монополното законодателство в ЕС, както да финансира противодействие на либерализацията и диверсификацията на пазара на газ, особено в Централна и Източна Европа. Проектът Северен Поток – 2 е безспорното доказателство за пряка и селективна подкрепа от страна на Германия за господстващия и в много страни монополен пазарен статус на Газпром спрямо другите вносители на природен газ в ЕС – включително от глобалния пазар на LNG, от Северно, Каспийско и Средиземно море.

В крайна сметка – съдбата на тръбопровода „Северен поток-2“, не е само и толкова двустранен въпрос между Германия и Русия, доколкото засяга търговията между всички държави на ЕС. Берлин се самонатоварва с мисията да разпространява и реекспортира обеми руски газ, далеч отвъд нуждите на задоволяване на вътрешния германски пазар. Следователно Северен поток -2 не може да бъде третиран като въпрос на национална енергийна сигурност за Германия, както твърдят повечето депутати от СДП и други германски поддръжници на „Северен поток“ 2. Това не е чисто вътрешно-политически въпрос, а в преобладаваща степен проблем на ЕС. Съдейки по текущия годишен внос на руски газ в Германия – около 50 милиарда кубически метра – кумулативният капацитет на Северен поток 1 и 2 – е доста над 100 милиарда кубически метра, очевидно не става реч за критична тема, което да оправдава егоистично действие от страна на германското правителство. Става дума за бизнес посредничество около Северен поток – 2 с превърнати в печалби геополитически партньорства за сметка на съседите, на общите интереси и ценности на ЕС.

Германия редовно регистрира рекордни търговски и излишъци по текущата сметка и 2017 не е изключение със своите над $ 273 млрд. излишъци по текущата сметка. През първите 11 месеца на миналата година търговският излишък на Германия достига рекордните $ 304.8 млрд., което обикновено се отдава на прословутото немско трудолюбие и иноватиност. Реекспортът на природен газ през Северен поток, който също допринася за тези излищъци, макар и скромно, няма общо с някакви особено заслуги на Германия пред ЕС или черти на немското предприемачество. Прякото и непрякото фискално и икономическо въздействие на посредническата роля на Германия, включително получените в процеса най-ниските възможни цени на природния газ в ЕС достига десетки милиарди евро. Добавянето на втора линия към „Северен поток“ със сигурност ще добави нови милиарди, които ще бъдат взети от потребителите на газ или от бюджетите на страните от Източна Европа.

Германия ще регистрира нови, още по-големи излишъци по текущата и търговска сметка с други европейски държави и отново ще постави това в основата на своята претенция да води Европа.

Въпреки че Русия не е член на ЕС, тя е член на СТО и е страна по Споразумението за субсидии и изравнителни мерки, което урежда въпроса за държавните помощи по случая „Северен поток“. Другите страни-членки на ЕС обаче са лишени от легитимни инструменти за защита съгласно споразумението в рамките на Световната търговска организация, като налагане на изравнителни мита, тъй като руският газ, който влиза в Германия, след това пътува като газ от ЕС.

Подкрепата на правителството на Германия на „Северен поток“ 2 трудно може да бъде оправдана като остро необходима и крайно наложителна стъпка засягаща жизнени интереси на добре функциониращата германска икономика. С или без Северен поток – 2, което се потвърждава от статистическите данни, стабилността на германската икономика е извън всякакво съмнение и тя не зависи от ползите от брокерството на руски газ. Прехвърлянето на икономически и финансови облаги от страните от ЦИЕ в Германия обаче, лишава последните от важни приходи, от съотносим ръст на икономика и потребление, които затруднява конвергенцията и хармонизацията на благоденствие и жизнени стандарти в ЕС.

Ако Германия подкопае усилията на Европейската комисия да осигури равни условия за всички участници на пазара на газ в ЕС, няма да мине дълго време, преди други страни от ЕС да започнат да търсят подобни сепаратистки сделки с „Газпром“, включително при продължението на проекта Турски поток на територията на Европейския съюз.

Тогава най-краткия виц, което ще може да се измисли за пазара на газ в ЕС, че той е общ.