Ilian vassilev - Said and written

Линк към  България Аналитика Миналата седмица минах покрай ТЕЦ Марица Изток-2 и Марица Изток-1. Целият район е потресаващо запуснат – видях села като след бомбардировка, къщите разрушени, без прозорци, често без врати, стопанските дворове разградени, като в някакъв филм на ужасите. Част от земята обработена, пролетта настъпва и всички нюанси на зеленото се пред вас. Няма никакви следи от замърсяване на околната среда, а това трябваше да бъде най-замърсения регион, след като плаща убийствено високи квоти за замърсяване на атмосферата от китайци, индийци, пакистанци. Въглищните ни централи са изправени на линията за разстрел. Еко и ядрените лобисти намериха пресечната точка на своите интереси. От различни изходни позиции и устремени към различни крайни точки – но в момента обективно се подпомагат. Няма Марици, има АЕЦ „Белене“. Пред някои от разрушението села „гордо“ стоят информационни табла, че тук се реализира проект с участие на еврофондове. От горе грее знамето н...

- " Една страна е голяма или малка не заради своята територия, а заради своето достойнство - на граждани и политици"  е мисъл, публикувана в социалния Ви профил. С оглед на преживяното през последните години, колко голяма е България, господин Василев?  - В момента България се намира далеч от траекторията, в която се е намирала в най-добрите си дни. Живеем в сиво безвремие. Особено ако сравним с великите мигове след Освобождението. Спомнете си ентусиазма по време на Сръбско-българската война, по време на управлението на Стамболов, пък и след това до Първата световна война. Подобни периоди на национално вдъхновение наблюдаваме и след това. Днес това ни липса. Липсва ни възторг, вдъхновение, заедност, гордост. Инвидуално постигаме много, при това не задължително на Територията, но държавата ни упорито стои на опашката на ЕС и като че ли свикнахме да бъдем в последната лига. А това няма как да се отразява на чувството за собствено достойнство, на н...

Колкото и да критикувам президента Радев, винаги съм оставал с уважение към институцията. Съгласете си, че друг държавен глава нямаме. И всеки път се надявам, че той ще израстне до равнището на службата си или поне ще скъси дистанцията. Не толково като опозиция на изпълнителната власт, а като самостоятелно институционално достойнство, което се извисява над сивия политически пейзаж. Вместо това сме свидетели на една провинциална амбициозност, в която вместо висота на държавния интерес, Румен Радев се впуска в типично партийни интриги и обслужване на конюнктура чрез надговаряне. Увлечен в желанието си да „блесне“, да се представи като самостоятелен и значим фактор, най-вече алтернатива на Борисов и ГЕРБ, президентът стигна до абсурдната ситуация да се възприема като алтернатива на членството на България в ЕС и НАТО.   Първо дойде гафът с индиректното обвинение, че САЩ са замесени в лобизъм и корупционна сделка като страна по преговорите за Ф-16. Тогава светна червена лам...